Читать онлайн «Торнадо»
Автор Сандра Браун
— Защото, ако решат, че изгаряме от нетърпение да излезем от затвора, току-виж…
Карл изобщо не забеляза какво става край него. Ударът го повали от пейката, на която седеше. В един миг той гледаше ухиленото лице на Майрън с увиснала челюст и парченца вафла по устните. В следващия вече лежеше на една страна в прахоляка — ушите му пищяха, зрението му се бе замъглило, единият бъбрек го болеше непоносимо, той едвам си поемаше дъх.
Забрави, че е решил да не се забърква в неприятности. Инстинктът за самосъхранение надделя. Карл се претърколи по гръб, вдигна крак и изрита с все сила нападателя в слабините. Негърът, който допреди малко бе вдигал тежести и който явно разчиташе единствено на мускулите, а не на бързите рефлекси, не бе очаквал ответния удар. Свлече се на колене, изпищя и се хвана за тестисите. Иска ли питане — другите чернокожи начаса се втурнаха да мъстят, струпаха се около Карл и започнаха да го налагат с юмруци.
Надзирателите дотичаха и размахаха палки. Останалите затворници се хвърлиха или да ги разтървават, или да ги насъскват още повече, според случая. Боят бе прекратен за нищо време. Когато редът бе възстановен, се установи, че пораженията са незначителни. Само двама затворници бяха пратени с наранявания в затворническата болница.
Единият беше Карл Хърболд.
2
— Много мило тържество — отбеляза жената на Ези Хардж.
Той изсумтя презрително.
— Месото беше жилаво като подметка, климатичната инсталация не бе пусната до края. Имах чувството, че ще завра в този черен костюм.
— Сега пък костюмът му виновен! Недей да увърташ, ами си признай, че не ти се ходеше на тържеството.
Ези се беше оженил за Кора две години преди да стане шериф на окръг Блуър, преди цели петдесет и две години. Беше я забелязал на литургията, отслужвана от някакъв пътуващ проповедник, на която бе отишъл заедно с неколцина приятели колкото да се посмее. Едва ли не като предизвикателство към адския огън, с който отчето ги плашеше от амвона, Кора си бе сложила кокетна червена панделка на косата и червило в същия цвят. Докато пееха заедно с хора, тя вдигна очи от требника и погледна през пътеката между скамейките Ези, който, без изобщо да крие интереса си, направо се бе прехласнал по нея. Очите й проблеснаха, но не от набожен плам, а палаво и дяволито. Тя му намигна.
Оттогава бях минали много години, а Кора си бе все така кокетна, което не бе престанало да харесва на мъжа й.
— Хората от окръга положиха много усилия да ти направят това тържество. А и доста се охарчиха. Бива ли да си такъв неблагодарник! — тросна се Кора, после смъкна пеньоара и легна до него на кревата. — Ако на мен ми бяха организирали такава вечеря, все щях да намеря сили да бъда по-мила.
— Не съм ги молил да ми организират тържествена вечеря. Чувствах се кръгъл глупак.
— Я изплюй камъчето! Ядосан си не заради вечерята, а защото те накараха да се пенсионираш!
Кора рядко си кривеше душата. Тази вечер не правеше изключение. Ези се намуси и дръпна завивките.
— Но не си въобразявай, че и аз умирам от желание да се пенсионираш — добави жена му и оправи възглавницата, макар и да не бе нужно. — Не си мисли, че си ми притрябвал тук вкъщи. Да ми се мусиш и да ми се пречкаш! Не, драги ми господинчо!
