Третият беше този, който грабна зашеметеното съзнание на младата дама. Той изглеждаше изключително добре с квадратната си брадичка, правия нос и тъмнокафявата къдрава коса. Неговият спокоен поглед грабна този на Джоан и я накара да загуби равновесие.
Наоколо преминаваха хора, но Джоан не забелязваше нищо. Всички движения и звуци избледняха и на нея й се струваше, че са сами на край света, общувайки безгласно чрез сърцата и очите си. О, със сигурност това беше годеникът, този красив и строен младеж. При тази мисъл Джоан се почувства щастлива: тя щеше да се омъжи за него, защото разпозна в негово лице една мила и чувствена душа. Как разбра това — не знаеше, но сърцето й туптеше силно, изпълнено с радост.
— Лейди… — Устните му се оформиха в чаровна усмивка, на която Джоан отвърна. Колко предвидливо от негова страна, че изчака семейството й и неговите приятели да се отдръпнат, за да могат да разменят няколко думи насаме.
— Лорде! — Джоан подаде ръката си, но баща й прекъсна този неин жест с думите:
— Джоан, ела да се запознаеш с годеника си.
Без да откъсва поглед от красивия джентълмен, тя се подчини. Къде се беше научила да флиртува, да премигва така и да се усмихва толкова нежно, че само той да забележи? Но това беше толкова естествено.
И сега тя знаеше, че той я гледа. Въображението й започна да рисува картини, една от друга по-вълнуващи. Почти можеше да усети неговата сила и мъжество.
После погледна баща си с блестящи очи, за да му благодари за избора на съпруг.
Ройз я погледна със страх, а гласът на баща й бързо я върна в реалността. Джоан разбра, че беше направила грешка. Сърцето й спря своя танц и се сви в мъката си.
— Дъще, ти забрави задълженията си към гостите — каза Рудолф строго.
— Няма съмнение, че това е вълнуващ миг за всяка девойка. Трябва да извиним нейната нервност.
Джоан видя неодобрение в очите на отец Еймбрас. Той беше усетил какво бе преживяла тя току-що. Но какво се случи с нея? Защо дишаше толкова тежко и защо сърцето й биеше толкова болезнено? Тя дори не се осмели да погледне сивоокия мъж. Взираше се в каменния под и се молеше. Таеше последната надежда, че това е той, докато баща й я представи. Една ръка пое нейната нежно.
— Лейди Джоан. — Тя се насили да погледне барон Крайспън Хоугстън, докато той целуна тънките й пръсти, а после бузата й.
Той беше достатъчно красив, за да се хареса на всяко момиче. Висок, едър и мускулест. Рус, със сини очи и брадясало лице.
— А това са моите добри приятели — каза Крайспън, обръщайки се към тях. Слабият, чернокос мъж беше Парис, третият син от фамилията Стоуксброут. — Откакто е независим, Парис е един от рицарите в моя замък, така че скоро ще го опознаеш добре. А къдрокосият джентълмен е Алейн, наследник на барона от Уортъм. Той ще тръгне на север, когато напуснем Бенингфорд, за да напомни на баща си да се изправи срещу шотландците, които нахлуват към Уортъм, а и срещу дивите кембърланди.
— Толкова далеч? — Тя не можа да се сдържи, думите й се изплъзнаха от устата самотни и безпомощни. Като самата нея. Видя проблясъка в очите на Алейн. Той бе отговор на молбите на нейното сърце.