Читать онлайн «За любов и чест»

Манастир „Св. Джъстин“, Англия 1152

Отец Еймбрас, игуменът на манастира „Св. Джъстин“ беше седемдесет и три годишен. Мрежичките от бръчки около очите напомняха за преклонната му възраст, а строгите някога черти се бяха променили с времето. Еймбрас не беше известен с подвизи в битки, а с мъдростта и топлотата, които показваше на хората, дошли при него за съвет и от манастира, и от външния свят. В утрото на този ноемврийски ден той беше заинтересуван от това, което щяха да кажат новодошлите пътници.

Те бяха трима — двама изискано облечени мъже и момиче на не повече от шестнайсет години. В двора на манастира чакаха няколко слуги. Еймбрас щеше да определи къде ще прекарат нощта.

— Ще се нуждаете от помощта ми — каза Еймбрас на тримата си гости.  — Не можете да се справите сами.

— Истина е, но вие не трябва да се намесвате, докато не настъпи подходящият момент — каза по-високият от двамата мъже.  — Ако избързаме, ще проверим всичко. Дворецът е достатъчно силен, за да поеме фронталното нападение, и затова ви молим да подслоните нашите мъже, докато имаме нужда от тях.

— Те са добре дошли тук. А вие, девойко? И вие ли ще останете в „Св.

— По мое собствено желание аз съм част от този план — отговори тя.  — Не мога и не искам да стоя настрана. Ако е необходимо, аз самата ще се преоблека като оръженосец.

— Дете на баща си — смела и умна като него.  — Еймбрас й се усмихна.  — Трябва да кажа, че аз те покръстих, а ти си израснала красиво момиче, което носи духа на мъртвата си майка.

— Скандален свещеник — пошегува се вторият от двамата мъже.  — Какво биха казали вашите приятели тук, в „Свети Джъстин“, ако ви чуят да правите подобни комплименти на една млада дама?

— Те биха казали същото, което често повтарят — отвърна Еймбрас, с блеснали сини очи: — че съм живял твърде дълго в чужда страна и никога няма да се поправя.

— Много добре, скъпи приятелю — продължи мъжът.  — Вие сте чудесен.

— А сега — заговори отново свещеникът, — кажете ми за вашите планове и как мога да ви помогна аз. Една дама се нуждаеше от спасение преди толкова много години. Убиецът трябва да бъде наказан, а обвинените несправедливо — оправдани и оневинени. Предстои ни трудна за изпълнение задача. Готов съм да участвам във вашите планове. И нека мъртвите да почиват в мир, след като ние въведем справедливост и поправим сгрешеното.