Избраница
Сред новите ученици в Гилдията на магьосниците Сония е единствената с нисш произход. Но пък е успяла
1%

Читать онлайн "Избраница"

Автор Канаван Труди

Труди Канаван

Избраница

(Книга 2 от  „Черният магьосник“)

За автора

Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис” за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис”, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика.

Благодарности

Към хората, на които благодарих в „Гилдията на магьосниците” бих искала да добавя още:

Приятелите и семейството ми, които щедро отделиха от времето си, за да прочетат и оценят тази книга: мама и татко, Ивон Хардингъм, Пол Маршъл, Антъни Морикс, Дона Джохансън, Джени Пауъл, Сара Крийси, Пол Потики.

На Джак Дан за ентусиазма и невероятния усет при издаването на „Гилдията на магьосниците”. На Джъстин Акройд за това, че ми позволи да превзема книжарницата му и на Джулиън Уорнър и персонала на „Слоу глас буукс” за тяхната помощ.

На Фран Брайсън, мой агент и героиня. И на издателския екип на „Харпър-Колинс” за това, че превърнаха моите истории в толкова красиви и привлекателни книги.

Първата половина на „Избраница” беше написана по време на престоя ми в центъра „Варуна”, по покана на фондацията „Елънор Дарк”. Благодаря на Питър Бишоп и екипа от „Варуна” за вдъхновяващите и продуктивни три седмици.

И накрая благодаря на всички, които изпратиха на електронната ми поща писма с хвалебствия за „Гилдията на магьосниците”! Не съм вложила толкова труд напразно, след като знам, че съм ви дарила няколко часа удоволствие и бягство от действителността.

Посвещавам тази книга на майка ми Айрийн Канаван, която винаги е казвала, че с упорит труд и решителност мога да стана такава, каквато пожелая.

ЧАСТ ПЪРВА

Глава 1

Церемонията по приемането

За няколко седмици всяко лято небето над Киралия се изчистваше до наситено синьо и слънцето жареше неумолимо. По улиците на град Имардин се носеха облаци прах и мачтите на корабите в Пристанището потрепваха в маранята, а мъжете и жените бързаха към домовете си, за да се разхладят и да пийнат сок или, ако бяха в копторите - голямо количество бол.

Но за Гилдията на магьосниците на Киралия тези жарки дни известяваха приближаването на важно събитие: полагането на клетва от приетите през лятото ученици.

Сония се намръщи и подръпна яката на роклята си. Въпреки че искаше да бъде със същите семпли, но качествени дрехи, които носеше по време на престоя си в Гилдията, Ротан беше настоял, че се нуждае от нещо по-официално за церемонията по приемането.

Наставникът й се усмихна.

-Не се притеснявай, Сония. Всичко ще приключи бързо и после ще трябва да носиш мантия - която, сигурен съм, много скоро що ти омръзне.

- Не се притеснявам - отвърна раздразнено Сония.

Очите на Ротан проблеснаха развеселено.

- Наистина ли? И не се чувстваш дори мъничко нервна?

-Не е като на Изслушването миналата година. Тогава беше шантаво!

- Шантаво? - Веждите му се вдигнаха. - Сония, все пак си нервна. Не си използвала тази дума от седмици.

Тя въздъхна раздразнено. От момента на Изслушването пет месеца по-рано, когато Ротан беше спечелил правото да й бъде наставник, той я учеше на всичко, което новаците трябва да знаят при постъпването в Университета. Тя вече можеше да чете без чужда помощ повечето от книгите в библиотеката му и можеше да пише „прилично” по думите на Ротан. Математиката й се удаваше по-трудно, но уроците по история намираше за пленителни.

През всичките тези месеци Ротан я беше поправял винаги, когато бе използвала думи от жаргона на копторите, и я беше карал да повтаря правилните думи, докато не започна да звучи като дама от могъщ киралийски Дом. Ротан я предупреждаваше, че съучениците й няма да бъдат толкова снизходителни към миналото й, колкото е той и тя само ще влоши положението, ако насочва вниманието им към произхода си всеки път, когато заговори. Със същите доводи я беше убедил да носи рокля на церемонията по приемането, и макар тя да знаеше, че той е прав, това не я караше да се чувства по-удобно.

Когато наближиха входа на Университета, видяха подредени в кръг карети. До всяка карета стоеше група от официално облечени прислужници, носещи цветовете на Дома, на който служат. При вида на Ротан те се обръщаха и се покланяха.

Сония гледаше каретите и чувстваше как стомахът й се свива. Беше виждала и преди карети, но никога - толкова много заедно. Всяка от тях беше изработена от гладко полирано дърво, украсена с резба и изрисувана със сложни шарки. В центъра на всяка от вратите беше нарисуван хералдически знак, показващ Дома, на който принадлежи каретата - неговият инкол. Сония разпозна инколите на Парен, Аран, Дилан и Сарил, някои от най-влиятелните Домове в Имардин.

Момчетата и момичетата от тези Домове щяха да бъдат нейни съученици. При тази мисъл се почувства така, сякаш вътрешностите й се преобръщат. Как ли щяха да се отнасят към нея - първата от много векове киралийка извън великите Домове, която встъпваше в редиците им? В най-лошия случай щяха да са на мнението на Фергън, магьосникът, който миналата година се беше опитал да предотврати влизането й в Гилдията. Той смяташе, че в изкуството на магията трябва да бъдат обучавани само издънките на Домовете. Чрез пленяването на приятеля й Сери той беше изнудил Сония да му съдейства в плановете му. Тези планове целяха да докажат на Гилдията, че киралийците от по-нисшите съсловия не са достатъчно морални и не заслужават да им се окаже доверието да бъдат посветени в магията.

Но престъплението на Фергън беше разкрито и той беше изпратен в далечна крепост. Ала Сония не смяташе, че наказанието за опита да бъде убит нейният приятел е достатъчно сурово и все се чудеше дали това ще възпре други магьосници, ако решат да направят нещо подобно.

Девойката се надяваше някои от съучениците й да бъдат като Ротан, който не се интересуваше, че тя някога е живяла и работила в копторите. Някои от останалите раси с присъствие в Гилдията може би също щяха да са по-толерантни към приемането на момиче от нисшите съсловия. Виндите бяха много дружелюбни хора; тя беше срещала в копторите неколцина от тях, дошли в Имардин, за да работят в лозята и овощните градини. За ланите беше чувала, че изобщо нямат нисши и висши съсловия. Те се деляха на племена и преценяваха хората по тяхната смелост, ловкост и мъдрост - Сония нямаше никаква представа къде би било мястото й в тяхното общество.

Тя погледна към Ротан, помисли си за всичко, което той беше направил за нея и почувства прилив на привързаност и благодарност. Някога би се ужасила от възможността да се окаже толкова зависима от някого, особено пък от магьосник. Някога беше мразила Гилдията - силата й се беше проявила за пръв път случайно, когато в гнева си хвърли камък срещу магьосник. Тогава бяха започнали да я търсят и тя, уверена, че искат да я убият, беше дръзнала да потърси помощта на Крадците, а те винаги искат висока цена за подобни услуги.

После силата й беше излязла извън контрол и магьосниците бяха убедили Крадците да им прехвърлят опеката върху нея. Ротан беше станал неин тъмничар и учител. Той й бе доказал, че магьосниците - или поне повечето от тях - не са жестоките, себични чудовища, за каквито ги смятаха жителите на копторите.

От двете страни на отворения вход на Университета стояха двама стражи. Присъствието им беше формалност, съблюдаваха само когато Гилдията очакваше важни гости. Те се поклониха тържествено, докато Ротан въвеждаше Сония във фоайето.

Въпреки че тя вече беше идвала тук няколко пъти, помещението отново я смая. От пода нагоре се издигаха хиляди невероятно тънки влакна от материал, подобен на стъкло, които поддържаха изящните стълби, изкачващи се спираловидно към по-горните етажи. Деликатни нишки от бял мрамор се увиваха като лози около парапетите и стълбищата, които изглеждаха твърде крехки, за да издържат тежестта на човек - и вероятно не биха могли, ако не бяха подсилени чрез магия.

Сония и Ротан се изкачиха по едно от стълбищата и се озоваха в къс коридор. Той водеше към Заседателната зала, древна сграда от сив камък, защитена и заградена от огромно помещение, познато като Голямата зала. Пред вратите на Заседателната зала стояха няколко души и при вида им гърлото на Сония пресъхна. Мъжете и жените се обърнаха да видят кой приближава и когато забелязаха Ротан, в очите им проблесна интерес. Магьосниците сред тях кимнаха учтиво, останалите се поклониха.

Когато двамата влязоха в Голямата зала, Ротан отведе Сония встрани от малобройната тълпа. Тя забеляза, че въпреки летните горещини, всички освен магьосниците бяха навлекли по няколко ката пищни дрехи. Жените се бяха издокарали с натруфени рокли, мъжете носеха дълги манта с ръкави, украсени с инколи. Сония се загледа по-внимателно и затаи дъх. Във всеки шев бяха вшити искрящи червени, зелени или сини скъпоценни камъни. В копчетата на мантата бяха вградени едри скъпоценности, на вратовете и китките им се виждаха верижки от благородни метали, по ръкавицит ...

Сред новите ученици в Гилдията на магьосниците Сония е единствената с нисш произход. Но пък е успяла
1%
Сред новите ученици в Гилдията на магьосниците Сония е единствената с нисш произход. Но пък е успяла
1%