Европа.История

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор………………………………………………………..9

Списък на картите………………………………………………. 13

Легендата за Европа……………………………………………. 17

Въведение……………………………………………………….21

I. Peninsula: Полуостровът……………………………………….. 69

II. Hellas: Древна Гърция .. ;………………………………… 117

III. Roma: Древен Рим, 753 е. пр. Хр. - 337 е. сл. Хр. ………………. 171

IV. Origo: Раждането на Европа, около 330-800 а. сл. Хр………………..235

V. Medium: Средновековието, около 750-1270 а………………………… 311

VI. Pestis: Християнският свят в криза, около 1250-1493 а………………401

VII. Renatio: Ренесанси и реформации, около 1450-1670 а………………..485

VIII. Lumen: Просвещение и Абсолютизъм, около 1650-1789 а……………….591

IX. Revolutio: Континент в смут, около 1770-1815 а…………………… 687

X. Dynamo: Юзината на света, 1815-1914 а……………………………..767

XI. Tenebrae: Европа в затъмнение, 1914-1945 а………………………. 903

XII. Divisa et Indivisa: Европа разделена и неделима, 1945-1991 а……… 1059

Бележки към главите…………………………………………… 1141

Бележки към капсулите ……………………………………….. 1175

Приложение I. Списък на капсулите………………………………. 1208

Приложение II. Бележки към илюстрациите…………………………. 1210

Приложение III. Историческо резюме……………………………… 1219

ПРЕДГОВОР

Кое е оригиналното в тази книга, разказваща историята на Европа? Тъй като повечето аспекти на темата са разработени подробно от други историци, рядко се налагаха фундаментални проучвания. Оригиналността на книгата е в подбора, преподреждането и представянето на съдържанието. Главната цел бе да очертаем една мрежа във времето и пространството за европейската история и чрез представяне на изчерпателна сфера от теми в тази рамка да създадем впечатление за непостижимото цяло.

Академическият апарат бе сведен до минимум. Няма бележки, отнасящи се до факти и съждения, които могат да бъдат намерени във всяка от предложените за справка книги. Сред последните дължим да споменем специално двадесет и деветте тома от “The Encyclopaedia Britannica’’ (11 -о издание, 1910-11 ), която далеч превъзхожда всичките си наследници. Бележките в края са дадени само за да конкретизират по-малко познатите цитати и източниците на информация, невключени в сферата на стандартните учебници. Човек не трябва да приема, че текстът непременно е в съгласие с интерпретациите в цитираните трудове: “On ne s’étonnera pas que la doctrine exposée dans le texte ne soit toujours d’accord avec les travaux auxquels il est renvoyé en note” *.

Академичните съображения, които лежат в основата за написването на настоящата книга, са изложени във въведението. Но конструкцията й може би се нуждае от някои обяснения.

Текстът бе построен на няколко различни нива. Дванадесетте разказвателни глави обхващат цялото минало на Европа, от предисторията до настоящето. Те постепенно се приближават от далечния фокус в Глава I, която покрива първите пет милиона години, до сравнително близкия фокус в Глави XI и XII, които покриват XX век с приблизително по една страница на година. Във всяка глава има и подбор от по-специфични “капсули”, подбрани и заснети в увеличен образ и илюстриращи теми с по-тесен обхват, които прерязват хронологичния поток. Всяка глава завършва с широкоъгьлна “снимка” на целия континент, видян от една специфична гледна точка. Цялостният ефект може да се оприличи на исторически фотографски албум, в който панорамните табла са разнообразени със сбирка от детайлизирани притурки и снимки в близък план. Надявам се да разберете, че степента на прецизност, постижима на тези различни нива, ще варира значително. Не може да се очаква, разбира се, че един труд на синтеза би могъл да се сравнява със стандартите на научните монографии, които имат и доста по-различни цели.

* „Човек няма да се изненада, когато доктрината, обяснена в текста, не винаги е в съгласие с трудовете, които се споменават в бележките”; Ferdinand Lot, La Fin du monde antique et le début du Moyen Âge (Paris, 1927), 3. (Б. a.)

10

ПРЕДГОВОР

Дванадесетте основни глави следват конвенционалната рамка на европейската история. Те осигуряват основната хронологична и географска рамка, в която се вписват всички други теми и въпроси. Концентрирани са върху “събитийно базирана история”: върху принципните политически деления, културни движения и со-цио-икономически тенденции, които позволяват на историците да разчупят масата от информация на податливи за обработка (макар и по необходимост изкуствени) единици. Хронологичното ударение пада върху средновековните и съвременните периоди, в които можем да видим как оперира едно европейско общество. Географското разпространение се стреми да покрие еднакво всички части от Европейския полуостров от Атлантика до Урал - на север, изток, запад, на юг и в центъра.

На всеки етап ние правим опит да обезсилим предубежденията “Евроцентризъм” и “Западна цивилизация”. Но в труд с такъв обхват не беше възможно разказът да се разшири отвъд границите на Европа. Бяха дадени подходящи сигнали, за да се посочи огромното значение на случайни теми като исляма, колониализма или Европа отвъд океана. Отделено е подходящо внимание на източноевропейските дела. Там, където е възможно, те са интегрирани в основните теми, които засягат целия континент. В изложението на темите е включен източен елемент като нашествията на варварите, Ренесанса или френската революция, които често са били представяни като свързани единствено със Запада. Мястото, отделено за славяните, може да се припише на факта, че те оформят най-голямото от европейските етнически семейства. Националните истории редовно са резюмирани: но е обърнато внимание и на нациите без държави. Не са забравени и малцинствените общества - от еретици и прокажени до евреи, роми и мюсюлмани.

В последните глави не са следвани приоритетите на “Съюзническата схема на историята”. Те не са и оспорени полемично. Двете световни войни се разглеждат като “две последователни действия от една и съща драма”, като се отдава предпочитание на централноконтиненталното съперничество между Германия и Русия. Последната глава за следвоенна Европа води разказа до събитията от 1989-91 и до разпадането на Съветския съюз. Доводите оспорват твърдението, че 1991 година поставя края на една геополитическа арена, кръстена “Великият триъгълник”, чието начало може да се датира към началото на двадесети век (виж Приложение III, стр. 1318) и чийто край предлага подходяща празнина в продължаващата история. Навлизането в двадесет и първи век бележи откриването на нови възможности за изграждането на една нова Европа.

Капсулите, които са около 300 (виж картата в началото и Приложение I), изпълняват няколко цели. Те привличат вниманието към едно широко разнообразие от специфични подробности, които иначе не биха намерили мястото си в обобщенията и опростяванията на една синтетична историография. Понякога те представят теми, които пресичат границите на основните глави и илюстрират всички странни неща, прищевки и непоследователни странични течения, които прекалено сериозните историци често пропускат. И най-вече те бяха подбрани, за да ни дадат възможно най-много гледни точки за “новите методи, новите дисциплини и новите полета на съвременните изследвания”. Те ни дават примери от около шестдесет категории на познанието, които са разпределени в главите във възможно най-широкия диапазон на период, местоположение и тема. По произволни причини заради обема на книгата, търпението на издателите и издръжливостта на автора първоначалният списък с капсулите трябваше да бъде съкратен. Независимо от това ние все

ПРЕДГОВОР

11

още се надяваме, че цялостната точкова техника* ще създаде ефектно впечатление, дори и с по-малкия брой на темите.

Всяка капсула е поставена в текста на специфично място във времето и пространството и е маркирана от заглавна дума, която резюмира съдържанието. Всяка от тях може да бъде опитана като отделна, самостоятелна хапка; или пък може да бъде прочетена заедно с разказа, в който е вмъкната.

Моменталните снимки, които са дванадесет на брой, са предназначени да представят серия от панорамни погледи върху променящата се карта на Европа. Те обикновено замразяват рамката на хронологическия разказ в моменти със символично значение и временно спират устремната атака през огромни простори от време и територия. Те трябва да помогнат на читателя да си поеме дъх и да разгледа многобройните трансформации, които се развиват по всяко едно време на много различни фронтове. Те нарочно са фокусирани от една-единствена гледна точка и не правят опит да вземат под внимание множеството мнения и алтернативни перспективи, които несъмнено съществуват. В това отношение те са субективни и импресионистични. В някои случаи граничат с противоречивото царство на “асоциацията”, комбинирайки известни събития с недокументирани предположения и умозаключения. Както и няколко други елемента в книгата, те могат да бъдат осъдени за надхвърляне на конвенционалните граници на академичните доводи и анализ. Ако е така, те ще привлекат вниманието не само към богатото разнообразие на европейското минало, но и към богатото разнообразие от призми, през които то може да бъде пречупено.

До голяма степен книгата е написана в Оксфорд. Тя дължи много на богатите и древни извори в Бодлейската библиотека, както и на богатите и древни стандарти на обслужване в тази библиотека. Бях подпомогнат много и от стипендиите, щедро осигурени от Institut für die Wissenschaften vom Menschen във Виена и от Харвар-дския университетски институт за украински изследвания. Колоритността на книгата бе допълнена и с няколко посещения в европейския континент по време на написването й, бе обогатена значително от впечатленията, събрани в Беларус и Украйна, по пътя ми от Бавария до Болоня, във френските и Швейцарските Алпи, в ...

Быстрая навигация назад: Ctrl+←, вперед Ctrl+→