Границата

Преди Земята беше наш дом, сега тя е само... Границата.

На трети април в десет часа сутринта адът се отваря в небето над Земята. Бледата

ни синя точица се превръща в бойно поле за живите кораби на чудовищните горгони

и призрачните пехотинци на зловещите мъгляви, вкопчени от хилядолетия в битка

за Границата. За дни обединената военна мощ на държавите по света е съкрушена, а

най-големите градове - разрушени. Последният час на човечеството е настъпил.

Комплексът „Пантър Ридж“ е един от последните бастиони, обитаван от шепа

оцелели от апокалипсиса. Те знаят, че времето им изтича, но са безсилни пред

абсурдната, приличаща на магия мощ на извънземните. Ала има надежда. Итън

Гейнс - момче, страдащо от амнезия, което по неведоми причини е надарено с

непонятни, но изключително могъщи сили, е способно да се превърне в заплаха за

воюващите нашественици, свикнали да се боят единствено едни от други...

Границата е триумфалното завръщане на легендарния Робърт МакКамън към

това, което умее най-добре - да комбинира богатото си въображение с дързък и

безкомпромисен стил, изграждайки не само внушителни картини с фантастични

контури, но и запознавайки ни с герои, към които не можем да останем безразлични

до самия бездиханен финал... а и дълго след това.

Сканиране и редакция: sqnka, 2016 г.

Робърт Рик МакКамън е роден на 17 юли 1952 г. в град

Бирмингам, щата Алабама.

Тихо и затворено дете на разведени родители, той е отгледан

от баба си и дядо си, като отрано превръща литературата в

ескапизъм - бягството от реалността чрез книгите не само го

калява срещу самотата, но и го подготвя за писателското му

бъдеще. През 1974 г. става бакалавър по журналистика в

Алабамския университет и скоро след това започва работа като

копирайтър. След няколко неуспешни опита да продаде свои

разкази на различни печатни издания в крайна сметка написва дебютния си роман

Baal и той е приет за публикация - излиза през 1978 г. и макар мащабният библейски

конфликт в сюжета му да е голям залък за още младия МакКамън, книгата се оказва

приличен дебют.

През следващото десетилетие излизат няколко негови творби, повечето от които

попадат в бестселъровите класации, носят му признание и призове, а му спечелват и

името на един от водещите американски автори на жанрова проза. Ключов се оказва

шедьовърът Момчешки живот (1991), който единодушно е признат за връх в

кариерата му и го утвърждава не просто като отличник в трилъра, научната

фантастика и хоръра, но и като майстор на магическия реализъм. След редица

разочарования обаче, причинени от сблъсъка му със суровите правила на

издателския бранш и по-конкретно - след острите му разногласия с тогавашния му

издател, МакКамън решава да се оттегли от писането. Това прераства в творческа

пауза, продължила цели 10 години, която приключва през 2002 г. с появата на

Speaks The Nightbird - първи том от историко-приключенската поредица за Матю

Корбет.

Границата, издаден през пролетта на 2015 г., е проект, чрез който МакКамън се

завръща към своите корени, предлагайки ни епична история, която комбинира

брилянтно въображение, шеметно действие и пълнокръвни герои, които завинаги се

запечатват в съзнанието на читателя.

www.robertmccammon.com

ЕДНО

ПОСЛЕДНА СЪПРОТИВА

В „ПАНТЪР РИДЖ“

ЕДНО

Тичащото момче се втурна под дъжда.

Озова се внезапно под жилещите му струи. За секунди те се превърнаха в

истинска градушка от тормоз, същинско злобно боцкане със стотици нагорещени

игли. Докато тичаше, момчето хвърли поглед през рамо и през подвижната мъгла на

бурята видя да се взривяват планинските върхове в далечината. Съзря в

изтормозения въздух да литват големи колкото сгради късове камък, да се стоварват

обратно върху земята и да се пръскат на премятащи се отломъци. Над планините

трещяха електриково сини светкавици, които вдъхваха ужас в сърцето и на най-

смелия, а по-слабия караха да падне на колене.

Момчето продължи да тича през дъжда.

Полето беше широко и дълго. Беше голо. Калта искаше да събува обувки.

Момчето носеше мръсни пуми, някога бели. Не си спомняше откъде са се появили,

нито кога ги е обуло. Не си спомняше откъде са дошли мърлявите му дънки, нито

оцапаната му тъмночервена риза, на която й липсваше десен ръкав. Не помнеше

почти нищо.

Знаеше обаче, че трябва да тича. И че е длъжно да се надява да преживее и

днешния ден.

Защото, макар паметта му да приличаше на опърпано знаме, момчето знаеше

какво има зад гърба си. Наясно беше, че е в Колорадо. Имаше представа защо се

разкъсват на назъбени шрапнели планините, стари като самото време. То беше

сигурно какво представлява синята светкавица и защо скоро от измъчената земя към

гневното небе ще блъвнат струи червен пламък. Сражението между онези беше в

разгара си. Бяха намерили нова граница, която да си оспорват. И щяха да съсипят

света в битката помежду си.

Момчето тичаше, задъхваше се тежко и се потеше в знойния въздух, а дъждът се

усилваше все повече.

Калта го погълна. Награби маратонките му, спъна го и го повали в прегръдката

си. Беше лепкава и гореща, полепна по лицето му и влезе в носа му. Цялото в черна

пръст, момчето се помъчи да се изправи на колене. През завесата на дъжда забеляза

движение по ширналото се голо поле - и от двете си страни - и осъзна, че едната

армия бе тръгнала в атака.

Просна се по лице в калното си ложе. Лежеше като мъртвец, макар че сърцето му

туптеше дваж по-живо от обикновено и от ужас искаше да изхвръкне от гърдите му.

Момчето копнееше да може да се зарови в земята, да потъне в нея и да намери

защита в тъмнината отдолу, но лежеше неподвижно - свито на кълбо като бебе, току-

що излязло от утробата и сразено от самия живот.

Беше ги виждало и преди. Неизвестно къде. Умът му лежеше в руини. Умът му бе

катастрофирал в неизвестен кошмар и бе останал ослепял за памет и оглушал за

мисъл. Но отляво и отдясно се забелязваха размазаните следи от присъствието им,

докато напредваха през ливадата като вихрушки от сив дим - безформени, но

смъртоносни призраци.

Момчето лежеше неподвижно, вкопчило се с все сили в пръстта, сякаш от страх

да не пропадне в небитието.

И внезапно осъзна, че един от онези е спрял насред похода си и в същия миг

тялото му се е уплътнило и е добило форма, и така изведнъж един от онези стоеше

само на няколко крачки от лявата страна на момчето и се взираше в него.

То не можа да се сдържи и да не вдигне омацаното си с кал лице, за да отвърне

на погледа му. Тук не можеше да разчита на никаква защита. Никъде не можеше да

се намери защита. Сините очи на момчето се взираха в черната, безлична крива на

лицето на съществото - може би само маска или навярно шлем. Извънземното беше

слабо като скелет и високо близо седем фута. Приличаше на човек дотам, че имаше

две ръце и два крака. Дланите с черни ръкавици притежаваха по десет пръста. Върху

стъпалата му с близка до човешката форма бяха надянати черни ботуши. Момчето не

знаеше и не искаше дори да гадае дали това същество представлява робот, или е

живо, излюпено от яйце или родено от утроба. Черният, плътно прилепнал костюм

не разкриваше и инч плът, но беше целият прошарен от мънички вени, които

пренасяха тъмна течност. Нямаше видими признаци, че съществото диша.

То обаче държеше оръжие - също безлично черно, но с вид на телесна част.

Имаше две дула и беше свързано с притежателя си посредством пълните с течност

вени.

В момента оръжието беше отпуснато до хълбока на съществото, но все пак

прицелено в момчето. Един от пръстите на извънземното се намираше на заострено

копче, което би могло да служи за спусък.

Момчето знаеше, че смъртта му е изключително близо.

Вибрация прониза въздуха. По-скоро се чуваше, отколкото да се усети, и от нея

космите по врата на малкия настръхнаха. Полазиха го орди мравки и рошавата му

кестенява коса щръкна, понеже той беше наясно какво се задава, без да знае откъде

му е известно.

Съществото погледна през рамо и към небето. Други създания също спираха

размазания си, призрачен ход и добиваха плътност. И те вдигаха глави и оръжията

им в унисон се прицелваха нагоре към врага.

Звукът се чуваше дори през тътена на сипещия се дъжд. Момчето завъртя глава и

наклони лице нагоре под пороя и ето че през жълтите облаци се спусна чудо ...

Быстрая навигация назад: Ctrl+←, вперед Ctrl+→