Чудовището на нашата улица

Лийси Харисън

Чудовището на нашата улица

(книга 2 от "Монстър Хай")

Посвещение:

На Mer Mer и нашия NTF

Първа глава

Мъдростта на фараона

Напоеният с благовония въздух пращеше от напрежение, припукваше от очакване, свистеше от нетърпение. Но Клео отказваше да подвие крак, преди дворецът „Де Нил“ да е готов за своя цар, ако и прислугата да гледаше на нея като на знатен таралеж в…

— Така по-добре ли е? — попита Хасина и повдигна левия ъгъл на папирусния транспарант. Бяха повикали нея и съпруга й Беб да го окачат.

Клео наклони глава и отстъпи три крачки назад, за да вижда по-добре. Навън дъждът валеше силно, приглушавайки тропота на сандалите й по варовиковия под. В този дъжд беше само да се сгушиш до приятеля си и да гледате заедно някой филм от видеотеката…

СТИГА! Клео се отърси от приятното мечтание. Дюс вече не бе желан гост нито в мислите, нито на дивана й пред телевизора. Не и след като вчера заведе Мелъди Карвър на училищните танци. А и точно сега Клео не биваше да се разсейва. После щеше да има предостатъчно време да мисли за разплата.

Тя допря пръсти и разпери лакти като кинорежисьор, нагласяващ кадъра. Ръцете й с цвят на капучино оформиха рамка, през която можеше обстойно да огледа разположението на транспаранта. От съдбоносно значение бе да види точно това, което щеше да види и зрителят, защото зрителят очакваше съвършенство и трябваше да се прибере след… Клео погледна изваяния в центъра на голямата зала слънчев часовник. Пфу! Нощем бе съвсем безполезен.

— Време!? — провикна се тя.

Беб измъкна един айфон от бялата си туника:

— Седем минути.

„Велики Ра!“

Далеч по-бързо щеше да напише приветствието си с едър шрифт и да го разпечати на лазерния принтер. Но баща й беше безкомпромисен към технологиите. Станеше ли дума за бележки, списъци или поздравителни картички, той признаваше единствено йероглифите и нищо друго.

Рамзес де Нил, или Рам, както го наричаха западняците, настояваше всички под неговия покрив да почитат египетските си корени и да използват древните символи, чието старателно изписване отнемаше двайсет минути само за единия. Затова надписът гласеше ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, наместо ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, ТАТКО. „Велики Геб1! Та кой имаше време за повече?“

Добре че досадното писане не бе объркало обичайните й планове с Клаудин, Лала и Блу за събота следобед, тъй като солариумът, спато и пазаруването пропаднаха. Солариумът — заради бурята, а другите две се отменяха, докато навън отново станеше безопасно за тях.

„Благодаря ти, Франки Щайн!“

От вчера насам, след танците в „Мърстон Хай“ (онези, на които Дюс отиде с Мелъди Карвър!), полицията в Салем издирваше „зелено чудовище“ (Франки!), чиято глава се изтърколила на пода, докато целувала Брет Рединг. Обществото на РАД (Регистрирани алдехидни дегенерати) прие, че най-безопасно за децата им ще бъде да останат по домовете си — за всеки случай.

Бащата на Клео, прочут търговец на антики, бе пропуснал драмата заради участието си в археологически разкопки. И тя имаше късмет, защото той зорко бдеше над дъщеря си. Какво ли щеше да последва, ако научеше, че тя също бе участвала в плана на Франки и бе отишла на бала на чудовищата, облечена като мумия, тоест като себе си, Блу бе оставила люспите си на морско чудовище да лъщят непокрити, Лала бе показала зъбите си пред всички, а Клаудин — козината си на върколак? Какво ли щеше да последва, ако научеше за желанието им да покажат на нормитата, че няма причина да се боят от РАД и техните чудатости, а тъкмо обратното — трябва да ценят различността им? Клео потръпна при мисълта. Ако Рам научеше дори само половината от всичко това, щеше да я заключи в някоя гробница и да я съхранява там до 2200 година.

— Така добре ли е? — процеди Беб през стиснати зъби, чийто цвят на слонова кост ярко изпъкваше на фона на мургавата му кожа.

Дали на Клео просто й се струваше, или левият ъгъл наистина трябваше да се повдигне още малко? Гърдите й се свиха, сякаш стегнати в обвивката на мумия. Искаше да свърши с това. Трябваше да свърши. Толкова неща чакаха реда си — виното трябваше да се разлее по чашите, предястията да се подредят, египетските народни песни да се подготвят. Ако не освободи прислугата сега, те никога няма да успеят да свършат навреме. Клео също би могла да помогне, но по-скоро би умряла. Баща й все повтаряше: „На света има и господари, и подчинени. Но ти, принцесо моя, си твърде ценна и нито едната, нито другата роля ти подхожда“. И Клео напълно споделяше мнението му. Но това съвсем не означаваше, че не може да наглежда как вървят нещата.

— Вдигни левия край.

— Ама… — подхвана Беб, но бързо премисли. После активира нивелира на айфона си, завъртя го хоризонтално и зачака търпеливо присъдата на дигиталния балон. В това време какаовите му устни ломотеха нещо на екрана, в чиито ръце се люшкаше съдбата му.

— На мен ми изглежда идеално — обади се Хасина, крепейки се да не падне на позлатената облегалка на древноегипетския трон. — Беб обикновено не греши в изчисленията си. — И за да придаде повече тежест на казаното, ококори широко очертаните си с черен грим очи.

Жената имаше пълно право. Преди шестнайсет години Рам бе възложил на Беб да построи къща с внушителна външна фасада по западните стандарти и в аристократичен дворцов стил според египетските. Няколко месеца след това къщата се появи на номер 32 на Радклиф Уей.

Бяла и гълъбовосива на цвят, отвън многоетажната сграда носеше новобогаташкия отпечатък на имение от предградията. Входната врата въвеждаше посетителя в тесен коридор с дървена ламперия. Стените бяха бежови, слабо осветени и безинтересни. Та как иначе семейството можеше да се опази от любопитните погледи на момчетата, които доставяха пица, и подозрителността на момичетата скаути, които продаваха бисквити? Но в края на този мним коридор имаше втора врата — истинската врата, която отвеждаше към истинския им дом. И там с цялата си дворцова пищност се изправяше часовникът.

Главната зала бе с височината на три етажа и бе покрита с висока стъклена пирамида. При слънчево време светлината се просмукваше във вътрешността като разтопено масло върху парещ хляб. Когато валеше, ритмичното ромолене унасяше обитателите като нежна приспивна песен. Стените бяха изписани с цветни йероглифи. Изящно гравираните алабастрови делви украсяваха гробниците на предците им, а реката, конструирана от Беб и пълна с вода от Нил, пълзеше като змия през всяка стая в двореца. На празниците Хасина я украсяваше с блещукащи чаени свещи, а през останалото време по водата се носеха сини египетски лилии. Тази вечер имаше и от двете.

— Пет минути — извика Беб.

— Закачвайте го! — реши Клео и изненадващо плесна с ръце.

Чисиси, най-страхливата от седемте котки на семейството, се впусна нагоре по високата финикова палма, която растеше насред залата.

— Извинявай, Чи — изгука Клео. — Не исках да те уплаша.

Тих звън се разнесе в коридора. Друго беше уплашило Чисиси, не Клео. И това беше…

— Той е тук! — извика Хасина, щом видя ясния образ на господаря си на монитора до истинската врата.

— По-бързо! — сопна се Клео.

С едно последно отчаяно движение Хасина притисна ъгълчето на транспаранта към колоната и с поглед подкани съпруга си да стори същото. Но бе късно.

— Сър! — тъмните страни на Хасина добиха наситения цвят на узрели сини сливи. Тя бързо слезе от облегалката на златния трон, като избърса невидимите следи от подметките на гладиаторските си сандали. Без нито дума повече двамата с Беб се оттеглиха в кухнята. Миг след това от колоните гръмна широкоспектърният глас на Марая Кери, придружен от тези на Алвин и чипоносковците, и бързото темпо на Ya Halilah Ya Halilah разтърси двореца.

— Татко! — гласът й прозвуча едновременно хрускав и мек като разтопени бонбони М&М. — Добре дошъл у дома! Как мина пътуването? Харесва ли ти транспарантът ми? Сама го направих — тя се изправи гордо между колоните, очаквайки отговора му — макар и да бе в зрялата половина на петнайсетте си години (благодарение на мумифицирането), тя все още жадуваше одобрението му. А да получи такова човек, понякога бе по-трудно, отколкото да се сдобие с удължени мигли насред пустинна буря.

Но не и тази вечер. Тази вечер Рам избута асистента си Ману и се спусна към дъщеря си с широко отворени обятия.

— Сър! — повика Ману, гласът му изпълнен със загриженост. — Палтото ви!

— Принцесо! — Рам сграбчи Клео в подгизналия си шлифер и я притисна силно. Поройният дъжд не бе отмил нито застоялия мирис от международния полет и изпълненото с гъст цигарен дим бентли, нито опияняващия аромат на мускус от кожата му. Клео не възразяваше. Дори баща й да миришеше на котешко сандъче, след като е пил вода от Нил, тя пак щеше да го прегръща безкрай.

Като я улови за раменете, той се отдръпна и настойчиво се вгледа в нея. Щедрото му внимание я накара да се сгърчи.

„Да не би роклята ми да е твърде прилепнала? Или пък очната линия е много дебела? А може би спиралата е твърде крещяща? Дали пък кафявите звезди по лицето ми не са прекалено малки?“

Клео се засмя нервно:

Какво?

— Добре ли си? — той изпусна въздишка. Дъхът му ухаеше на сладкия аромат на тютюн. В тъмните му бадемови очи се четеше нещо необичай ...

Быстрая навигация назад: Ctrl+←, вперед Ctrl+→