Брон
1%

Читать онлайн "Брон"

Автор Лорън Донър

Лорън Донър

Брон

(книга пета от "Новите видове")

Както винаги, бих искала да благодаря на господин Лаурен за цялата му любов и подкрепа. Сърдечни благодарности на Кили Муун, не само за това, че е най-добрият критик, но и че обича тази поредица колкото мен. Специални благодарности на майка ми Дона, затова че винаги ме е насърчавала да чета. Книгите са невероятни творения, те ни откриват нови светове, водят ни към приключения и обогатяват нашето въображение.

Глава 1

Бека Оберто изгледа баща си и устоя на изкушението да изкрещи.

— Какво?

— Трябва да се преместиш при мен — сви рамене Тим. — След по-малко от час един мъж ще се настани в къщата ти. Застлах старото ти легло с чисти чаршафи.

— Не! — Младата жена яростно поклати глава и се облегна на колата си. Той току-що й бе заявил, че е дал съгласието си на някакъв човек да се нанесе в дома й, но къщата си беше нейна. — Не може просто да ми заповядаш да живея с теб или да даваш разрешение на някой да се настанява в дома ми. Дядо завеща голямата къща на теб, а тази за гости на мен. Непознатият е твой приятел, така че го покани в твоя дом.

— Не става. Той е, ъ-ъ, различен. Има нужда от собствено пространство, Ребека.

— Аз също. Не ме интересува колко е различен и в каква ситуация се намира. Няма да получи моя дом. Обичам те много, но съм на двадесет и девет, вдовица, и твърде възрастна, за да живея отново с баща си. — Тя си пое въздух. — Плюс това, ти ме побъркваш. Отнасяш се с мен сякаш съм десетгодишна, а и живея самостоятелно твърде отдавна, за да се върна отново към това. Няма начин, по дяволите. Достатъчно ясна ли съм? Дай му старата ми стая.

Тим Оберто се размърда и премести тежестта си върху другия крак.

— Той е Нов вид, Ребека. Има нужда от собствено пространство и за него ще бъде проблем близостта на главната къща до улицата. Казаха ми, че се нуждае от тихо място, иначе шумът от трафика ще го държи буден. Къщата за гости е чак в задната част на имота, а всичките дървета около нея я изолират достатъчно. На него ще му хареса. Обещах на НСО, че ще осигуря на техния представител безопасно и тихо пребиваване. За тази цел твоят дом е перфектен. Няма да е за дълго. Моля те!

Смаяна, Бека само изгледа баща си. Той оглавяваше някаква тайна оперативна група, която пряко работеше с организацията на Новите видове — НСО за по-кратко. Тя никога не се бе запознавала с Нов вид, но бе виждала някои от тях по телевизията и на снимки във вестниците. Баща й се опитваше да я държи настрана от работата си и тя предполагаше, че може би е опасна. Той бе работил за военните в продължение на двадесет и пет години, оттеглил се бе преди близо две и бе пристрастен към адреналина. Живееше, за да стрелят по него или той да стреля, по дяволите. Сега намираше и спасяваше Нови видове, които все още държаха в плен. Това бе всичко, което знаеше.

— Защо един от тях трябва да идва тук? Всички те живеят в Хоумленд или на север в Резервата. Не съм глупава, татко. Чета вестници и никой от тях не живее извън портите. Би било твърде опасно с всички малоумници, които ги преследват.

— Не е нужно да ти обяснявам, бебчо — намръщи се Тим.

— Ще трябва да го направиш, ако искаш да оставя един непознат да се настани в дома ми за известно време.

— Добре — отвърна баща й и изруга. — Спомняш ли си Джеси Дюпре?

— Лудата червенокоска? Разбира се. Тя е единствената жена в групата ти, виждала съм я няколко пъти, когато се събирахте на по чашка за сплотяване на колектива. Но какво общо има тя с този тип, който иска да живее в дома ми?

— Тя бе ранена по време на работа и трябваше да бъде заменена. НСО предложи един от техните хора да заеме мястото й. Джеси осъществяваше първия контакт, когато открием пленен Нов вид — жив затворник. Смятахме — аз мисля — че след като Джеси няма да е в екипа, по-добре някой от Видовете да поеме тази задача. Работата е там, че той или трябва да живее тук, или всеки път, при мисия, да изпращаме единствения ни хеликоптер да го взема. Така ще губим средства и ресурси, които можем да спестим. А и ще ни е под ръка, когато имаме нужда от него и трябва да действаме бързо.

Бека се замисли върху цялата тази информация.

— Затворници? Наричате ги затворници?

— А ти как би ги нарекла? Работата ми е да откривам затворени Нови видове и да ги освобождавам. Те не са там, за да се забавляват или да си играят. Те са затворници и по принцип ние трябва да се бием, за да ги освободим. — Той отново прехвърли тежестта си. — Както и да е, сега, след като се запозна със ситуацията, очаквам да се включиш в плана ми. Отивам да се преоблека, докато ти си събереш багажа. Ще дойда след петнадесет минути, за да ти помогна да се пренесеш. Гостът трябва да пристигне до час. — Тим спря и присви очи. — Искам да стоиш далеч от него. Това е заповед, Ребека Мари Оберто.

— Ето защо мама те напусна, и защо все още си сам осем години след развода. — Бека беше ядосана. — Не ми казвай какво да правя! Аз съм зряла жена. Ти се оправяй с плана си. Мога да говоря с всеки, с когото си поискам, дори и да изляза с него. Не приемам заповеди от теб.

— Няма да го направиш. — Гласът му стана дълбок и строг. — Аз съм твой баща и ще изпълняваш това, което ти наредя. Вече казах!

Очите й се разшириха от почуда. Сложи стиснатите си в юмрук ръце на кръста.

— Леле! Така ли? Казал си вече? Имам спомени от тийнейджърските си години и двамата знаем, че не минаха толкова добре за теб. Измъквала съм се от къщи много пъти, когато не ми позволяваше да водя собствен живот. Не се получи тогава, няма да успееш и сега да постигнеш това, което искаш, по дяволите. Вече казах!

— Дявол да го вземе, Ребека Мари. Престани да се държиш като дете.

— Чуй ме, татко. Бях омъжена и оцелях след като погребах съпруга си. Пораснах. Вече не съм бебето, чиито памперси понякога си сменял в редките случаи, когато си бил у дома между войните, в които нямаше търпение да участваш. Не се отнасяй с мен, сякаш все още съм дете. Обичам те, но се кълна в Бог, че ще спра да говоря с теб, ако продължаваш с тези глупости. Не съм един от твоите войници, които скачат щом им свирнеш. Да, ти каза, но и аз казах. Приеми го!

— Все още си ми ядосана, че не бях много покрай теб, докато растеше? Работех.

— Но винаги доброволно! Не си мисли, че не знам, че винаги си избирал най-трудните мисии, които да те държат за най-дълго време далеч от дома, само защото с мама не се разбирахте. Ти почти не се прибираше. Не съм ти повече ядосана, тъй като пораснах и го преодолях. Това, което ме вбесява, е, че теб почти те нямаше вкъщи, за да ми казваш какво да правя като дете, така че, какво те кара да си мислиш, че може да постигнеш нещо с подобни глупости сега? На твое място бих размислила отново. Престани да ми казваш какво да правя, къде да живея и с кого да говоря.

— Той е Нов вид, Ребека. Научила си достатъчно за тях, за да разбереш защо не искам да си близо до госта ни. Били са заключени през целия им живот, използвали са ги за експерименти. Те са затворници, които са били подложени на психическо и емоционално малтретиране. Никой не може да бъде напълно здрав в главата след това. Всички те са огромни и са били тъпкани с какви ли не гадости. Гостът ни е наполовина човек, наполовина животно. Ти си добре изглеждащо момиче и той ще го забележи. Не те искам близо до него и това е заповед, която ще изпълниш. Не трябва да говориш, нито да излизаш с него.

Е, това беше. Бека се засмя.

— Не ми заповядвай! Все още не съм казала, че може да остане в къщата ми. Разбирам защо е необходимо, но това не означава, че имаш право да даваш дома ми под наем или да ме караш да се върна отново при теб. Няма да стане!

— Ще направиш каквото ти казвам!

Доброто й настроение изчезна.

— Това е. Приключих. Ето ти план, към който е по-добре да се придържаш. Приятелят ти може да се настани в моята стая за гости — имам две. Ще му дам тази, преди спалнята ми. Нямам желание да живея в дома ти, така че не бих принудила друг да го направи. Докато е тук, мога да говоря с него, ако поискам. По дяволите, дори мога да излизам с него. Ще правя каквото си искам и ти не можеш да направиш нищо срещу това.

— Какво искате да правите с мен? — Гласът зад нея беше като дълбоко ръмжене.

Бека се обърна и огледа изумена притежателя му. Той наистина бе висок, правата му черна коса падаше върху широките му рамене почти до кръста като тежка копринена завеса. Трябва да бе с тридесет сантиметра по-висок от нейните метър и шейсет и пет. Котешките му сини очи срещнаха шокирания й поглед. Скулите му бяха изпъкнали, носът по-плосък от нормалното, а пълните му устни извити предизвикателно. Като цяло, изглеждаше необичайно добре и беше наистина огромен мъж. Косата му бе секси, което би могло да бъде само бонус.

Кожата му бе със златист тен и можеше да се види много от нея, тъй като носеше силно изрязан червен потник, опънат върху широкия му гръден кош. Яки, мускулести ръце бяха изложени на показ пред преценяващия й поглед. Мъжът изглеждаше като културист или стриптийзьор. Бека веднага си го представи как се движи в такт с музика и стомахът й се сви. Определено би пъхнала няколко долара в слиповете му.

Погледът й се плъзна по стегната му талия, към черните панталони, които обгръщаха масивни бедра и дълги крака. Те бяха от типа панталони, които много от хората на баща й носеха и тя би го помислила за военен, ако не беше очевидният факт, че той е от Новите видове. Запита се дали баща й или член от екипа му бе избрал облеклото на този тип.




Само един поглед към Брон и Бека вече се чуди как ли би изглеждал без дрехи. Той също е привлечен от
1%
Само един поглед към Брон и Бека вече се чуди как ли би изглеждал без дрехи. Той също е привлечен от
1%