Опасна близост

ОПАСНА БЛИЗОСТ

АЛИСЪН БРЕНАН

Информация за книгата

Tempting Evil © Allison Brennan, 2008

All rights reserved

© Юлия Чернева, превод

© Димитър Стоянов – Димо, художествено оформление на корицата

© Издателство ЕРА, София, 2008

ISBN: 978-954-389-024-8

Корекции: Diltea, 2015

Пролог

18 месеца по-рaнo

– Трябваше да убия кучката, когато имах възможност.

Арън Дохърти искаше да каже на Линк да млъкне, но не му обърна внимание. Никакви препирни, докато не бъдеше готов. Нямаше намерение да проваля единствения си шанс.

Моментът беше наближил.

През август в "Сан Куентин" се разнасяше миризма на влага и мухъл. Горещият, спарен, солен въздух не можеше да разсее противната смрад на урина и пот, но Арън поне не чувстваше хлад.

– По дяволите, Дохърти, остави проклетата книга.

Той не отговори и прелисти страницата. "Не му позволявай да те вбеси."

– Не мога да повярвам, че четеш такива тъпотии. Тя е много по-голяма кучка от сестра си. Трябваше да я чуеш в съда. Сякаш съм преследвал Трикси! Можехме да успеем, ако не беше тя.

– Ти уби съпруга ѝ и сина ѝ. – Арън не желаеше да говори, но Линк го ядоса.

– Казах ти как стана. Не исках да убивам хлапето. И аз имам дете. Не наранявам деца. Не съм проклет извратен тип като Монро.

– Млъкни! – изкрещя Монро от съседната килия.

В затвора се разнесе силно бръмчене – сигналът за вечеря. Всички се наредиха като дресирани плъхове до вратите на килиите и зачакаха електронните ключалки да изщракат.

Сърцето на Арън заблъска в гърдите. Моментът беше дошъл.

Той се промъкна зад Линк, без да поглежда в очите другите затворници. Те тътреха крака, потяха се и не разговаряха. Помията, която им даваха, не се ядеше, но беше храна и ако пропуснеха някое ядене, щеше да бъде по-лошо, затова застанаха на опашката.

Ножът премина през редицата и стигна до ръката на Арън. Трябваше да поиска няколко услуги и да плати на шест души, за да го организира. Направиха го за цигари. Бяха чули за новото правило, че пушенето в затвора ще бъде забранено, и всички се запасяваха. Засега Арън имаше най-много пакети, но ги криеше, защото не пушеше. Не понасяше цигарите.

Той скри острия, смъртоносен, ръчно изработен дървен нож в ризата си и зачака сигнала. Тишина.

Започна се, докато носеха подносите си към масата.

– Не ме пипай, педал!

В другия край на помещението се сборичкаха. Арън не вдигна глава и не каза нищо. Вървеше до Линк, носеше подноса в едната си ръка и после изведнъж заби ножа под слънчевия му сплит.

Арън продължи да върви.

По-късно научи, че е пробил белия дроб на Линк и затова негодникът не е извикал.

Никой не забеляза, че Линк лежи на пода. Видяха го едва след като разправията в другия край на стаята утихна.

И сетне настъпи хаос.

Арън се хранеше и съчиняваше писмо до единствената си истинска любов. Нямаше обаче да напише писмото, още по-малко да го изпрати.

Скъпа Джоана, Тази вечер убих Линкълн Барне заради теб. Той беше лош човек, боклук, и съм натъжен, че бруталността му те нарани.

Тази вечер бе раздадено правосъдие. В името на любовта убих заради теб. Ти го заслужаваш напълно.

В момента не можем да бъдем заедно, но имам право поне на още едно обжалване. Може би ще дойдеш да ме видиш. Четеш ли писмата ми? Обичам те. Липсваш ми.

С обич, вечно твой Арън

Първа глава

Арън Дохърти погали избелялата снимка, която беше изрязал от статия в списание преди повече от година.

Джоана.

Неговата любов беше красива. Имаше кестеняви коси със златисти кичури, големи, кръгли, шоколадовокафяви очи и две дълбоки трапчинки, които сигурно оставаха на бузите ѝ дори когато не се усмихваше. Изгаряше от нетърпение да докосне гладката ѝ бяла кожа и червените ѝ устни и да я целуне.

Красотата на Джоана беше част от привлекателността ѝ. Тя беше единствената жена в света, която наистина го разбираше. И когато най-после се запознаеха, тя щеше да разбере, че Арън е любовта на живота ѝ.

Също както той го осъзна, когато видя снимката ѝ преди две години, докато четеше книгите ѝ, и научи всичко за нея.

Когато уби заради нея.

Двамата бяха сродни души. Всяка написана от нея дума беше предназначена за него. И всеки неин разказ беше написан за него. Като в "Дръж се естествено".

Арън извади измачканата книга от раницата си. Открадна я от библиотеката предишната седмица, скоро след земетресението. Изпита физическа болка, когато се наложи да остави всичките си книги от Джоана Сътън, но нямаше избор. Взе от библиотеката три, които лесно можеше да скрие в якето си, защото нямаха електронен код на гърба.

Отвори я на един от множеството подчертани откъси. Прочете романа два пъти, откакто избяга миналата седмица. Книгата направи чакането поносимо.

"Тя кръстоса крака и ги сви под себе си. Люлеещият се стол се заклати. Движението я успокояваше. Мислеше ли Гарет за нея, докато беше на хиляди километри в пустинята и служеше на родината си? Знаеше, че той е герой. Грейс извади вестника от джоба си. Беше измачкан и скъсан, защото го носеше навсякъде, но не можеше да се раздели с него. Заглавието на първата страница гласеше: "Местен герой спасява трима по време на бомбардировка".

Тя се загледа в необятното открито пространство около родния си дом и сълзите я заслепиха. Ръката ѝ неволно се отпусна върху леко закръгления ѝ корем. Как да му съобщи по телефона или електронната поща за новия живот, който бяха създали? Как можеше да се държи така, сякаш всичко е същото, когато целият ѝ свят се беше променил изведнъж?

– Върни се жив и здрав у дома, Гарет."

След това Гарет и Грейс заживяваха щастливо. Такава щеше да бъде съдбата и на Арън и Джоана. Чувстваше, че в момента тя мисли за него. Питаше се кога ще отиде при нея. Щеше да го познае като нейния герой веднага щом го видеше. Щеше да го целува, да го докосва и да го люби.

Той се възбуди и се размърда неловко на изтъркания пластмасов стол в мотела. Пъхна ръка в панталона си, за да облекчи неудобството, но само се възбуди още повече и изстена.

Започна да се масажира и се замисли за Джоана. Щяха да се оженят със скромна церемония и после щеше да я отведе в уединено убежище, където да бъдат заедно. Може би никога нямаше да излязат оттам. Щеше да я люби всяка нощ и да я гледа как пише през деня. Щяха да бъдат неразделни.

Арън отново изстена и докато се готвеше да изпита върховната наслада, погледна снимката на Джоана.

Ребека.

Лицето на Джоана се преобрази в жената, която някога го беше обичала. И наранила. Кучката го беше принудила да я убие.

– Обичам те, Ребека. Знам, че и ти ме обичаш.

– Нещата между нас не стоят така. Не те обичам по този начин. Моля те, не ми причинявай това.

– Как така не ме обичаш? Непрекъснато повтаряш, че ме обичаш! Лъгала ли си ме през цялото време? Играеше ли си с мен?

Тя се втренчи в него така, сякаш беше извънземен. Страх ли съзря в очите ѝ? Защо ще се плаши от него? Той я обожаваше. Страхът ѝ го ядоса.

– Арън, трябва да си вървиш.

– Не!

Бяха в дома на Ребека. Тя го беше поканила. Беше идвал много пъти.

"Само два пъти, и то защото ти я принуди да те покани. "

Арън заглуши мрачния глас и хвана Ребека за ръката.

– Някой ли те е накарал да отричаш чувствата си? Онзи тъпак, с когото работиш на снимачната площадка, Трент Лосън?

– Трент? – Тя бързо поклати глава. – Не знам за какво говориш, Арън. Плашиш ме. Много те моля, пусни ме.

Той я разтърси и косите ѝ се разпиляха на раменете.

– Не разбираш ли? Родени сме един за друг, Ребека.

– Пусни ме.

– Кажи, че ме обичаш!

По лицето ѝ започнаха да се стичат сълзи.

– Обичаш ме. Знам го. Миналата седмица заяви: "Не мога да си представя как бих живяла и един ден без теб. "

. Тя замига бързо.

– Какво? Това е реплика от филма, в който играя. Какви ги говориш?

– Познаваме се отдавна.

– Познаваме се, защото сме съседи. – Ребека се разрида и гласът ѝ стана истеричен. – Моля те, престани! – Тя отвори уста и Арън разбра, че ще изпищи.

Нещо стегна сърцето му толкова силно, че не можеше да диша и да разсъждава. Кръвта му се разгорещи и се опита да се движи по-силно и по-бързо.

Не разбра как ножът се озова в ръката му. Не си спомняше да го е носил в дома ѝ. Изведнъж на бузата на Ребека се появи дълъг червен разрез и тя извика от болка и страх.

Арън изпъшка, поклати глава и прогони от съзнанието си образа на окървавеното лице на Ребека. Членът му омекна, без да изпита облекчение. Смачка снимката на Джоана и я хвърли.

Джоана.

Втурна се към стената и взе листа с фотографията.

– Извинявай, извинявай, извинявай! – Внимателно разгъна снимката и се опита да изглади гънките. Сърцето му блъскаше в гърдите.

Джоана не беше Ребека. Не би го излъгала. Арън се беше досетил как е станало всичко. Някой бе казал на Ребека да скъса с него. По всяка вероятност Трент Лосън. Тя не искаше, но я манипулираха.

"Ти я уби, Арън."

Не желаеше да мисли за онзи ден. Изпадаше в депресия, защото не искаше да наранява Ребека. Обичаше я. Но тя излъга, а той мразеше лъжците.

"Ти не заслужаваш жени като Ребека и Джоана."

Арън прогони мрачните мисли от главата си, седна на неудобния стол и се загледа в изгорената от цигари маса, докато пулсът му ...

Быстрая навигация назад: Ctrl+←, вперед Ctrl+→