Лесът — изписан трем — стеналилава, златна и багряна,осята с весели петна,виши над светлата поляна. Брезичките с резбат контурзлатеят в чистия лазур,елите — кулички — тъмнеяти между кленовете греяттук-там в листака оредялпрозорчета, денят сияе;през лятото изсъхнал цял,на дъб и бор лесът ухаеи влиза в трема пъстър Тя —вдовица тиха, Есента. Сега на пустата поляна,в широкия безлюден дворне паяжина сребротканаблести, а мрежа на стобор. Цял ден игрите си не спирапоследна пеперудка паки като лист, покрит с варак,на паяжината замира,събрала сетна топлинка;така е светло днес, така,такава мъртва тишина ев леса, в самата висина,че може в тая тишинада чуеш листът как витае. Лесът — изписан трем — стеналилава, златна и багрянавиши над голата поляна,опиянен от тишина;изцвърка дрозд и запрелитав гъстака, в сянката, пропитас прозирен кехлибарен зрак;в небето сипне се роякскорци, останал сам да скита,и бързо всичко стихне пак. Последни мигове наслада!И знае Есента, че той —дълбокият и ням покой —предвестник е на листопада!Мълчеше, странно занемял,лесът и в залеза, когатос отблясъци от жар и златопожарът трема бе огрял. А после страшен мрак припадна. Възлиза месецът, лесътв роса е, сенките растат,нощта е бледа и прохладна,със скреж по голата земяи с мъртви листи под краката;и тръпне Есента, самаслед непрогледната тъма. Сега е друга тишината,заслушай се — расте навреди с хладна, стряскаща позлатасе вдига бавно месец блед;в гората сенките скъсява —син дим пълзи, блести роса —и гледа те в очите правоот свойте мрачни небеса. О, мъртъв сън на нощ мъглява,о, страшен час на чудеса!Със сребърна мъгла застлана,светлее голата поляна;лесът, избелен през нощта,със свойта хладна красотавещае сам смъртта си близка;а совата седи, мълчии с тъпо втренчени очитоку зловещо се закискаи с шум се срине, полетис крила овлъгнали и мекии в храста пак се приюти,с окръглен поглед стряска всекии ушеста глава въртитревожно, сякаш в изумление;а пълен с пари на разтление,с мъглица, с влажен дъх на тлен,лесът немее вцепенен…Не чакай: няма да изгреепак слънцето.
Дъждец, мъглалеса обвили са, мрачнее…Нощта не всуе бе дошла!Но Есента е затаилатова, с което е билазасегната и днес унилаще се затвори, ще мълчи:да плиска дъжд и да фучизъл вятър в нощите студени,и в мрака с пламъци зеленида греят вълчите очи!Лесът е като трем без хора,цял потъмнял е и прогнил;Септември, буйствал из простора,тук-там стрехата е свалили с шума входа е заринал,нощес е паднал скреж, застинали тае, всичко умъртвил…Чуй — ловни рогове в полятатръбят и меденият стоне като тиха скръб, разлятапод свъсения небосклон. През шум на листи в далнините,в леса зареял своя зов,зове пак скръбен рог ловцитеи сбира псетата на лов,и носи вятърът суровзвънливия им лай в тъмите. Ще плиска леден дъжд от днес;кръжат листа, отвред подбрани,и гъски в чезнещи керванилетят над глъхнещия лес. Но дните нижат се… Колониот дим възправят се в зори;мълчи лесът с бакърни клони,земята скрежът посребрии бледното лице умила,и в хермелинов скъп контошизлиза Есента унилаза сетен път след тая нощ. Студено, пусто… През вратаот две изсъхнали осинисе мяркат долините синии шир — пустеещи блата,и път, поел на юг, далече —отдавна всички птици вечеот бури и фъртуни тукспасили са се пак на юг;и Есента ще се отправинатам — ще тръгне тя в зории трема пуст ще изоставинавеки в голите гори. О, сбогом, лес! Прощавай! Знай,последен хубав ден това еи скоро сняг ще засияе —да грейне тоя мъртъв край!Как странни ще са в белотатана голия и леден дени тремът празен, и къщятана тихите селца пред мен,и небесата, и безкраятс потъналите в сън гори;и радостни, че сняг искри,самури, белки ще играяти ще се гонят с весел бягсред преспите от пухкав сняг!А с танца буен на шаманав тайгата гола ще влетятзли ветрища от океана,ще стенат, преспи ще въртят,ще вият като звяр в полето. Ще сринат трема — под небетоще щръкнат голи кол до коли там, на тоя скелет гол,ще виснат скрежове косматии после в свода посинялще грейнат ледени палатии от сребро и от кристал. А през нощта между аркадитеще блесне щитът на Плеядитесъс свойта бяла звездна жар:в часа, когато сред мълчание —огромен мразовит пожар —цъфти Полярното Сияние!
Книгогид использует cookie-файлы для того, чтобы сделать вашу работу с сайтом ещё более комфортной. Если Вы продолжаете пользоваться нашим сайтом, вы соглашаетесь на применение файлов cookie.
