Читать онлайн «Малките откачалки пит@т: вси4ко ли ми е наред?»

Ан Макферсън, Ейдън Макферлейн

Предговор

Скъпи тийнейджъри,

Не е лесно да се говори за тялото. То не може да се сведе само до така точно и изчерпателно описаният от науката човешки организъм. Още повече, че в периода на юношеството, който е период на преход от детството към зрелостта, всеки се разделя с тялото си на дете и формира своята идентичност вече като малък мъж или малка жена.

Често обаче образът, който виждаме в огледалото, силно се различава от съблазнителните или внушителни изображения на нашите любими поп, фолк, рап, и филмови звезди, които ни се усмихват снизходително от страниците на списанията или от екрана на телевизията. Лицето в огледалото е покрито от досадно акне, космите под носа са редки и смешни. Гърдите са или много малки и не се забелязват, или са израснали прекомерно и ни притесняват. Не разбираме защо приятелката ни е толкова слаба и фина, някак си винаги в центъра на вниманието на момчетата, а пък собственото ни тяло е тромаво и наедряло и като че ли не знаем как да го носим и разположим в пространството. Да не говорим за пениса на момчетата, за който се носят легенди в сантиметри.

На всичко отгоре, дори и най-прекрасното изображение на мъжко или женско тяло съвсем не дава отговор на въпроса какво означава да си мъж или жена? На този труден въпрос всеки сам търси отговора и често това поражда в душата на тийнейджъра тежки и противоречиви чувства. Необяснима тъга, скука, отвращение, срам. Възрастните ни се струват тъпи и враждебни. Родителите не могат да ни разберат.

Някак си се правят, че не забелязват какво става с нас и гледат да омаловажат проблемите ни.

Още повече, че разговорът за промените, които настъпват в тялото и душата на тийнейджъра, се води трудно. От една страна, не всички нови усещания, които се случват в променящото се тяло на момчето или момичето, могат да се изразят с думи. Понякога думите просто липсват и това винаги буди тревога, дори страх. От друга страна, възрастните също невинаги разполагат с подходящите наименования за нещата от света на тийнейджърите или пък не са готови да ги изслушат. За възрастните срещата с променящото се тяло и дух на тийнейджъра може да бъде много трудна, защото ги препраща към плашещи спомени от собственото им минало, които те са успели да забравят, или пък болезнено им напомня за времето, което безвъзвратно е отминало и не може да се върне.

Ето защо в тази книга ще намерите писмата, които хиляди млади хора пишат на уебсайта на доктор Ан. В тях те задават своите въпроси по интересуващите ги теми — за телата, живота, здравето, родителите и приятелите си. „Защо още не е започнало да ми идва? Дали пишката ми не е твърде голяма, дали не е твърде малка? Мога ли да направя нещо с пъпките си? Едната ми гърда е по-голяма от другата… Притеснявам се, че родителите ми ще се разделят…“ И хиляди други.