Читать онлайн «Ланселот, рицарят на каруцата»

Автор Кретьен де Труа

Annotation

В представите на мнозина Средновековието е епоха, изпълнена с мрак, прорязвана от зловещото зарево на кладите на инквизицията, но от шедьоврите на художествената словесност, създавани тогава в Европа, струи лъчистата светлина на обичта към човека и на вярата в неговите възможности, в преобразуващата сила на голямата, истинската любов. „Ланселот, рицарят на каруцата“ е една от петте известни днес творби на първия голям френски автор Кретиен дьо Троа, който поставя началото на т. нар. куртоазна литература във Франция.

Кретиен дьо Троа

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

42

43

44

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

55

56

57

58

59

60

61

62

63

64

65

Кретиен дьо Троа

Ланселот, рицарят на каруцата

Любезна дама от Шампан

1

от мене пожела роман.

Ще почна, над перото сведен,

като човек изцяло предан,

с каквото може в тоя свят

и с безкористие богат.

Упрекнат ли го, че това е

с едничка цел — да я ласкае,

ще потвърдим и той, и аз:

стои със знатност тя над нас,

а и над всички дами тук,

тъй както полъхът от юг

над хладната априлска сприя.

Повярвайте, не съм от тия,

ласкаещите свойта дама.

Да кажа: „Диамантът няма

как да не заслепи рубина,

тъй както моята графиня

кралиците“ — ала защо,

без мене истина е то.

А всички нейни препоръки

са по-добри от мойте мъки

и смисъла, избран от мен.

Започва книга Кретиен

за рицар на една каруца,

след препоръките скрибуца перото,

няма миг покой —

и нищо не прибавя той

освен усърдие и бдение.

2

И казва, че на Възнесение

3

бе двора крал Артур събрал,

4

тъй както редно е за крал

с богата и красива свита.

5

След яденето до насита

на масата остана краля.

Кралицата стоеше в зала

6

с барони надошли безброй,

край тях пък се въртяха рой

създания с вълшебства женски,

говорещи добре на френски.

А след шетнята Ке седеше,

7

до конетаблите ядеше.

8

Над този благороден мъж

яви се рицар изведнъж,

добре облечен, притъкмен,

а и добре въоръжен.

И рицаря с одежди скъпи

след миг пред краля се изстъпи

и нито него поздрави,

ни свитата, а заяви:

„Кралю, аз хвърлил съм в затвор

от твоите земи и двор

девици, рицари и дами.

Ала за тях не е речта ми,

не ще ги пусне мойта стража.

По-скоро искам да ти кажа:

не можеш ни с пари, ни с власт

да си ги върнеш ти при вас.

И знай, така ще си умреш,

без помощ ти да им дадеш. “

Отвърна кралят, че тежи му

и страда той неутешимо,

задето е безсилен вече.

Тогава рицарят понечи

уж да си тръгне, в тая скръб

обръщайки на краля гръб,

и стигна досами вратата.

Не слезе той по стъпалата.

„Кралю — извърна се назад, —

ти рицар имаш ли сърцат,

комуто сам да се решиш

кралицата да повериш?

В гората да я заведе

след мен — ще види накъде.

Ще чакам с копие в ръката

и обещавам да ти пратя

затворниците, ако той

кралицата спечели в бой

и тук я върне след това. “

А който дръзките слова

не чу, не се учуди само.

И Ке изслуша ги през рамо,

до кралските сержанти седнал,

9

и яденето непогледнал,

пред краля той застана прав,

изглежда, бе обзет от гняв:

„Кралю, аз служих ти до днес

добре и с цялата си чест.

Сбогувам се и си отивам,

желанието си не скривам: