Читать онлайн «Загадката Колумб»

Стив Бери — Загадката Колумб

На Саймън Липскар, литературен агент

Благодаря ти

Вече 500 години историците си задават въпроса кой е Христофор Колумб. Отговорът се съдържа в още един, много прост въпрос: Кой искате да бъде?

Анонимен наблюдател

Пролог

Ямайка, 1504 г.

Христофор Колумб си даваше сметка, че наближава решителният момент. Вече трети ден отрядът му се придвижваше на юг през гъстата тропическа гора, изкачвайки се все по-високо и по-високо. Този остров беше най-красивият от всичките, които беше открил от октомври 1492 година насам. Каменистите брегове граничеха с тясно плато. Планините формираха нещо като мъглив гръбнак, който плавно се издигаше от запад на изток и свършваше тук, сред острите върхове, които го заобикаляха отвсякъде. По-голямата част от земята представляваше шуплив варовик, покрит с червеникав пласт плодородна почва. Сочнозелени растения бяха избуяли под вековните дървета, подхранвани от постоянните влажни ветрове. Местните хора наричаха острова Шаймака, което в превод означаваше „Островът на изворите“. Едно много подходящо име, тъй като вода бликаше навсякъде. Кастилците бяха подменили Ш с Я, променяйки името на Ямайка.

— Адмирале.

Колумб спря и се обърна.

— Вече сме близо — каза Де Торес и махна с ръка.  — Спускаме се по онзи склон, а след това ще излезем на равна поляна.

Луис беше плавал с него по време на трите предишни експедиции, включително онази през 1492 г. , когато за пръв път стъпиха на твърда земя. Двамата се разбираха отлично и си имаха пълно доверие.

Това обаче не можеше да се каже за шестимата туземци, които ги съпровождаха.

Те бяха езичници. Той махна с ръка на двама от тях, предупреждавайки ги да внимават с един от по-малките сандъци, които мъкнеха. Беше изненадан от факта, че след две години дървото им все още беше здраво, без следа от червеите, които още миналата година бяха прояли корпуса на кораба. Толкова време беше изтекло, откакто се бяха оказали изолирани на този остров. Но пленничеството им вече наближаваше своя край.

— Добър избор — подхвърли на испански той.

Никой от местните не разбираше този език. Освен тях в отряда бяха включени още трима внимателно подбрани испанци. А туземците просто бяха подкупени с обещанието да получат още ястребови звънчета — обикновени дрънкулки, които обаче имаха хипнотизиращо въздействие върху тях, — разбира се, ако отнесат трите сандъка високо в планината.

Бяха потеглили на разсъмване от една гориста поляна на северния бряг. Край поляната се пенеше буен поток със студена, кристалночиста вода, която подскачаше по заоблените камъни и образуваше поредица от вирове, преди най-накрая да се влее в морето, образувайки нещо като малък водопад. Жуженето на насекомите и птичите песни ставаха все по-силни, по-оглушителни. Катеренето по стръмния, гъсто залесен склон беше дълго и уморително. Всички бяха потни, дишаха тежко, дрехите им бяха натежали от пот. Но сега вече се спускаха надолу, към прекрасната долина. За пръв път от доста време насам Колумб се почувства бодър и освежен.

Обичаше тази земя.