Читать онлайн «Мъжът от Константинопол»
Автор Жозе Родригеш Душ Сантуш
Annotation
Млад мъж пристига в най-луксозния хотел в Лисабон, за да види умиращия си баща. Калуст Саркисян е изпаднал в кома и когато идва за кратко в съзнание, иска да се сбогува със сина си. За изненада на Крикор, баща му със сетни сили посочва към купчина листове и изрича последните си думи:
Арменецът взема листовете, за да открие, че това са мемоарите на баща му, озаглавени
Историята продължава в страниците на
Пролог
ПЪРВА ЧАСТ
I.
II.
III.
IV.
V.
VI.
VII.
VIII.
ВТОРА ЧАСТ
I.
II.
III.
IV.
V.
VI.
VII.
VIII.
IX.
X.
XI.
XII.
ТРЕТА ЧАСТ
I.
II.
III.
IV.
V.
VI.
VII.
VIII.
IX.
X.
XI.
XII.
XIII.
XIV.
XV.
XVI.
XVII.
XVIII.
Епилог
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
CAMÔES INSTITUTO DA COOPERAÇÂO Е DA LiNGUA PORTUGAL MINISTÉRIO DOS NEGÔCIOS ESTRANGEIROS
REPÚBLICA PORTUGUESA CULTURA DEREÇAO-GERAL DO LIVRO, DOS ARQUIVOS E DAS BIBLIOTECAS
Obra publicada com o apoio do Instituto Camôes — Instituto da Cooperaçào e da Lingua, I. P
Funded by the Direçâo-Geral do Livro, dos Arquivos e das Bibliotecas
José Rodrigues dos Santos
Оригинално заглавие: O HOMEM DE CONSTANTINOPLA
Copyright © José Rodrigues dos Santos/Gradiva Publicaçôes, S. A. , 2013
МЪЖЪТ ОТ КОНСТАНТИНОПОЛ
Жозе Родригеш душ Сантуш
Португалска, първо издание
© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“, 2016 г.
© Дарина Бойкова Миланова, преводач
© Даниела Атанасова, отговорен редактор
© Ана Цанкова, компютърна обработка
© Атанаска Парпулева, коректор
© Мариана Кръстева Станкова, художествено оформление на корицата
© Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
ISBN 978-954-26-1633-7
Фернандо Песоа
НИКОЙ НЕ ЗАБРАВЯ ДЕНЯ, В КОЙТО Е ЗАГУБИЛ БАЩА СИ. Казват, че именно в този момент ставаме възрастни и бъдещето ни се поверява като ключ от голяма къща, която най-сетне сме наследили. Преструваме се, че сме господари на живота си, но липсата на родителите не ни дава нищо друго освен самотата на хора, оставени на произвола на съдбата си.
Преживях тази трагедия в много странен момент — един от онези следобеди, в които всичко сякаш се случва едновременно, сякаш бог си играе с нещастието ни, отнемайки с едната ръка онова, което ни е дал с другата. Е, такъв е животът. Преминаваме през годините като упоени — сомнамбули, блуждаещи в някакъв сън, чиито граници едва различаваме, изгубени в лабиринт от загадки, които скриват пътищата пред нас. Изведнъж, като с вълшебна пръчка или вероятно заради грешно магическо движение, събитията се ускоряват и всичко се случва много бързо.
