Рик Янси
Петата вълна
Внедряване: 1995 г.
Те дори няма да се събудят.
На сутринта спящата жена ще изпита само смътно безпокойство и натрапчивото чувство, че някой я наблюдава. Тревожността й ще избледнее за по-малко от ден и скоро ще се забрави.
Споменът за съня ще се задържи малко по-дълго.
Сън, в който една голяма сова се взира в нея през стъклото на прозореца с огромните си очи, оградени от бели кръгове.
Но тя няма да се събуди. Нито мъжът до нея. Двамата няма да усетят сянката над тях. Както няма да я почувства и онова, за което тя е дошла — бебето в утробата на жената. Внедряването не нарушава кожата, не засяга и една-единствена клетка от тялото на майката или рожбата й.
След по-малко от минута всичко ще свърши и сянката ще се оттегли.
Ще останат само мъжът, жената и бебето вътре в нея, както и неканеният гост вътре в бебето. Всички ще спят.
Мъжът и жената ще се събудят на сутринта, бебето — няколко месеца по-късно с раждането си.
Неканеният гост в него ще продължи да спи още цели няколко години. Дотогава тревогата на майката и споменът за съня отдавна ще са изчезнали.
Пет години по-късно, докато се разхожда с детето си из зоологическата градина, жената ще мерне сова като тази от съня. Гледката необяснимо защо ще я разтревожи.
Но какво толкова? Не е първата, сънувала страшни сови!
Нито пък ще е последната.
І: Последният летописец
1.
Извънземните са тъпи.
Не говоря за истинските извънземни. Те, Другите, не са глупави. Другите са толкова по-напред от нас, че все едно да сравняваш най-глупавия човек с най-умното куче. Няма и място за сравнение.
Говоря за извънземните, които си измисляме.
Онези, които фабрикуваме от мига, в който сме осъзнали, че искрящите светлинки в небето над нас са слънца като нашето и около тях сигурно кръжат планети, подобни на нашата. Разбрахте, нали — извънземните, които си представяме, онези, които очакваме да ни нападнат, човекоподобните. Виждали сте ги безброй пъти. Как ни връхлитат от небето с техните летящи чинии и сриват Ню Йорк, Токио или Лондон; или шестват по земята в огромни, подобни на паяци машини, стрелят с лъчеви оръжия и винаги, ама винаги човечеството в миг забравя дрязгите си и, сплотено в едно, дава смел отпор на нашествениците. Давид убива Голиат и всички (с изключение на Голиат) се разотиват щастливи.
Какви глупости!
Все едно хлебарка да си въобрази, че може да възпре обувката, канеща се да я размаже.
Расскажите нам о ваших литературных предпочтениях – выберите интересные вам жанры и поджанры
Мы собрали для вас персональную книжную подборку на основе ваших предпочтений.