Читать онлайн «Триумфът на сукубата»
Автор Мийд Ришел
Ришел Мийд
Благодарности
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
Ришел Мийд
Триумфът на сукубата
На Хайди и Джон — за неизменното им приятелство, щедрост и възможността да ползвам интернет. Вие навярно сте най-добрите хора, които познавам.
Благодарности
Както винаги, нито една книга не може да бъде написана без вярната любов на семейството и приятелите ми. Много благодарности и на невероятните ми бета читатели: Майкъл, Дейвид и Кристина. Търпението и ентусиазмът ви ми помогнаха да прекося Долината на сянката на творческата дупка и няма думи, които да изразят какво означаваше за мен вашата подкрепа.
Благодаря и на издателския екип, на агента ми Джим Маккарти и на редактора ми Джон Сконамилио, който (в добрия смисъл) не ми позволи да загубя връзка с реалността и лавираше със сроковете. Вие, момчета, не ми дадохте да кривна от правия път, въпреки че и аз много се постарах.
И накрая, винаги ще бъда благодарна на милите ми осмокласници, които бяха толкова добри да ми позволят да се оттегля от преподаването, за да завърша тази книга. Желая ви всичко най-хубаво и нямам търпение да пораснете достатъчно, за да започнете да четете нещата, които пиша.
Глава 1
Демоните са страшни.
Каквато и да е религията ти, с каквото и да се занимаваш, това винаги е така. Да, разбира се, и те имат своите абсурдни моменти — най-вече в кръговете, в които се движа — но като цяло хората съвсем основателно се страхуват от тях и ги избягват. Те са жестоки и безмилостни, изпитват наслада от болката и страданието, и измъчват души в свободното си време. Те лъжат. Крадат. Не си плащат данъците.
Все пак, въпреки всичко, не можех да спра да мисля, че щях да стана свидетел на възможно най-ужасяващото демонично събитие.
Церемония по награждаване. Моето награждаване. Хорейшио, вицедемон на еди-кой си отдел на Пъклените работи, стоеше пред мен и се опитваше да придаде тържественост на момента, проваляйки се безславно.
Подозирам, че небесносиният му полиестерен костюм и шарената папионка в тон с него, до голяма степен бяха виновни за това. И бакенбардите не помагаха особено. Вероятно не беше напускал вътрешните кръгове на ада от около шест века, горе-долу тогава небесносиният полиестер беше на мода.След като дълго си прочиства гърлото, той обходи няколко пъти с поглед събралите се, проверявайки дали всички внимаваме. Наставникът ми Джером стоеше наблизо напълно отегчен и поглеждаше от време на време часовника си. До него беше застанал асистентът на Хорейшио, импът Каспър, ухилен до уши. На пода до него имаше куфарче, а той стискаше някакви листове. Нетърпеливото му, подмазваческо изражение, говореше за изгарящо желание да получи повишение.
Колкото до мен… Е, опитвах се със зъби и нокти да изглеждам въодушевена, но безуспешно. Което беше неприемливо, разбира се. Аз съм сукуба. Цялото ми съществуване се основаваше на това да карам хората (и по-специално мъжете) да мечтаят и да виждат у мен всичко, което искат. Мога да се превръщам от стеснителна девица до знойна господарка за един удар на сърцето. Трябва само да променя формата си и да вляза в образ. Първото умение получих, когато продадох човешката си душа; второто придобих с времето. Все пак не можеш векове наред да казваш на мъжете: „Да, скъпи, не съм имала по-добър“ и да не се научиш как да се преструваш. Митовете ни обрисуват като безплътни, демонични създания на удоволствието, но честно казано, за да си сукуба трябва само да имаш убедително лице на покер играч и търговски нюх.
