Читать онлайн «Воалът на властта»
Автор Крис Вудинг
Annotation
Войната, която раздира древната империя Сарамир, достига връхната си точка.
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Крис Удинг
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
Дванадесета глава
Тринадесета глава
Четиринадесета глава
Петнадесета глава
Шестнадесета глава
Седемнадесета глава
Осемнадесета глава
Деветнадесета глава
Двадесета глава
Двадесет и първа глава
Двадесет и втора глава
Двадесет и трета глава
Двадесет и четвърта глава
Двадесет и пета глава
Двадесет и шеста глава
Двадесет и седма глава
Двадесет и осма глава
Двадесет и девета глава
Тридесета глава
Тридесет и първа глава
Тридесет и втора глава
Тридесет и трета глава
Благодарности
notes
1
2
3
4
5
6
Крис Удинг
Воалът на властта
Първа глава
Те изникнаха от дима, подобни на злокобни сенки в сгъстяващия се мрак. За един кратък миг, преди да нахлуят в залата, изглеждаха досущ като демони — същества с огромни размери и размити очертания. Обаче не бяха демони. Поне до този момент демоните все още бродеха отвън.
Жалката групичка оцелели от отряда на бранителите посрещнаха нападението с мрачна решителност.
Някои от тях бяха заели позиции по терасата, обрамчваща помещението, ала повечето се бяха разположили на приземното ниво, приведени зад барикада от рухнали статуи, откъртени первази и преобърнати маси. Склонността на сарамирците към семпло и даже оскъдно обзавеждане изобщо не беше в тяхна полза. Въпреки това защитниците нямаха никакво намерение да отстъпват. Те стояха приведени зад импровизираната си барикада с насочени за стрелба пушки и щом гаурегите нахълтаха вътре, залата потрепери от оглушителния им залп.Някога това преддверие поразяваше с красотата си — прохладно и просторно, то бе проектирано да впечатлява знатните сановници и благородници. Сега то бе лишено от цялата си украса и великолепие, а стените му бяха обгорени и черни. Подът бе пропукан от същата експлозия, която бе опожарила пищните драперии и гоблени близо до входа, където сега лежаха десетина чудовищни трупа. Една взривена в точния момент бомба беше видяла сметката на първата вълна кошмарни създания, нахлули в преддверието, а пушките бяха покосили част от следващата. Независимо от това обаче, бранителите прекрасно знаеха, че каузата им е обречена.
