Читать онлайн «Маската на Локи»

Горещината, лъхаща през зейналата паст на пещта, стягаше кожата на челото и шията й. Тя разтегна устни в мъчителна гримаса. Около устата й също взе да съхне и изведнъж червилото й се превърна в полутвърда коричка, като кипнал на силно слънце асфалт.

Александра Ваел отстъпи две крачки назад. И сгреши. Внезапното понижаване на температурата задейства в тялото й компенсаторните механизми — около корените на косата й, над горната устна и в трапчинката между ключиците избиха капчици пот. Усети, че блузата й лепне към тялото, а под мишниците и гърдите е съвсем подгизнала. Още малко и бялата коприна ще се покрие цялата с тъмни петна от пот.

— Господин Торвалд? — опита се да надвика рева на газовата горелка.  — Айвър Торвалд?

Рошавата глава се повдигна веднъж и кимна, след това се надвеси над равномерно помпащите ръце и плещи. Александра проследи с поглед как памучната му риза се развява ту в едната, ту в другата посока, следвайки движенията му. Заобиколи, за да види над какво работи, а и за да се скрие зад тялото му от жълтеникаво-бялото гърло на пещта.

Беше къс разтопено стъкло, едър колкото зрял домат и почти толкова червен. Ала това червено бе гневно пламтящото алено, не хладното червено на влажната доматена ципа. В сърцевината на този къс сияеше жълтеникаво зарево — спомен от скорошното пребиваване в пещта. Торвалд заобляше и изглаждаше с обгорял дървен калъп нагорещеното стъкло в края на метален прът, който търкаляше напред-назад по стоманена греда.

След около стотина завъртания стъклото отново придоби почти черен цвят. Торвалд се изправи, захвърли фаса с провиснало стълбче пепел, вдигна стъкларската цев, завъртя се рязко — като едва не опари Александра по лицето с нагорещения край — и метна стъклото отново в пещта. Сетне закачи края на цевта за подпорите отстрани и се надвеси над отвора.

— Какво искаш? — попита, докато раздвижваше схванатите си пръсти. Очите му опипаха тялото й: мократа прилепнала блуза, широкия колан, пристягащ тънката талия, правата черна пола, обхващаща бедрата й до над коленете…

— Приемаш ли поръчки? — попита тя припряно.

— Зависи.

— От какво?

— Дали имам интерес.

Значи е от тези, въздъхна Александра. Тя едва забележимо полюшна бедра, като да беше… гладна.

— Обаче в момента имам поръчка — важно отбеляза той.  — Ти какво искаш?

Александра пъхна ръка в преметнатата през рамото й чанта и извади бижутерска кесия. Отметна капачето, поразтвори страните и побутна навън съдържанието. Внимаваше да изсипе всичко върху листа хартия, но за всеки случай подложи длан под отвора.