Читать онлайн «Власт»
Автор Винс Флинн
— Кога смятате да уведомите висшите комитети? — попита президентът.
По закон председателите и членовете на Сенатската и Правителствената комисия по разузнаването трябваше да бъдат осведомени за мисията преди началото й. Стансфийлд постави подписаното копие на документа в папка.
— За щастие — заговори той — споменатите от вас господа са заети тази вечер. Ще уведомя сътрудниците им, че искам да разговарям с тях след един час. Ако всичко мине по мед и масло, те няма да пристигнат в Ленгли, преди нашите хора да са си свършили работата.
— Добре. — Президентът се изправи. — Със съпругата ми ще бъдем в Кенеди Сентър. Откъде ще наблюдавате хода на мисията?
— От Ленгли.
— Дръжте ме в течение и… успех. — С тези думи президентът напусна залата.
2.
Вятърът виеше. Облаците се носеха на север. Луната се показа за миг, после пак се скри. Заваля като из ведро. В подобна нощ не се излиза в открито море.
В основата на една двуметрова вълна се появи малка мачта. Като достигна три метра над повърхността на водата, мачтата заоглежда нощното небе. Боядисаният в тигрови ивици предмет беше антена, която засичаше радарните излъчвания. След секунда към тънката антена се присъедини още една. Втората оглеждаше хоризонта, като описваше пълен кръг. След това и двете мачти изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха появили.
Под бурната морска повърхност скъпо оборудвано съоръжение се приближаваше към иранския бряг. Местонахождението на подводницата беше известно само на екипажа й, а току-що тя се беше разделила и със смъртоносния си товар. Когато Подводница 688 пое курс към международни води, на повърхността на водата се показаха две глави, а малко по-късно ги последваха още три. Вълните се издигаха мощно около тях. Главите се събраха в кръг. Един от мъжете се опитваше да обърне голям черен чувал. Когато успя, издърпа висящата от него връв и малката самонадуваща се лодка започна да се пълни с въздух. Минута по-късно двама от мъжете прикачваха малък двигател към задната й част, а трети прикрепяше резервоара. Бурното море подхвърляше лодката като перце.
Когато двигателят беше здраво захванат, последните двама мъже се прехвърлиха през борда. Лъскавите им черни костюми ги правеха невидими сред тъмната вода. Двигателят изръмжа и лодката се понесе по вълните.
Лейтенант Дан Харис не сваляше поглед от компаса на китката си. Джипиесът, поставен на ръката му до компаса, използваше информацията от осемнайсет спътника, които обикаляха земята на двайсет хиляди километра над земната повърхност, и му даваше възможност да определи местонахождението си с точност до четири метра. Подводницата беше оставила Харис и хората му на трийсет метра от мястото, което той беше отбелязал предварително на картата.
