Читать онлайн «Ще дойде дяволът»
Автор Гленн Купер
Annotation
От автора на „Библиотеката на мъртвите”
Започва най-смъртоносната битка
Звездите бързат, времето тече, часовникът дванайсет ще удари,
ще дойде дяволът – и ад ме чака.
Тези загадъчни стихове от пиесата на Кристофър Марлоу „Доктор Фауст” може би крият ключа за шокираща вековна истина в сензационния нов роман на международно известния писател Глен Купър.
Блестящата млада археоложка Елизабета Челестино открива в древните катакомби на Рим уникално подредени астрологични символи. Тя е сигурна, че има доказателства за непозната предхристиянска секта, и е съкрушена, когато Ватиканът отказва да подкрепи проекта й за разкопки.
След десет години срутване поврежда подземието и е направено смайващо откритие. Елизабета, вече монахиня августинка, е сменила археологията с покоя на молитвите и работата на учителка, но неочаквано се оказва в луда надпревара да разгадае тайната на катакомбите и да предотврати апокалиптично събитие, което застрашава бъдещето на човешкия род.
Със скоковете си от съвременна Европа в Рим от първи век и в Англия в епохата на Елизабет, „Ще дойде дяволът” е въодушевяващ разказ за битката между доброто и злото, която се води в сенките през векове и континенти. Докато Купър надгражда интригата слой след слой, става ясно, че това не е обикновен криминален трилър, а такъв, който задава големи въпроси...
Сънди Телеграф
ГЛЕН КУПЪР
Пролог
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
notes
1
2
3
4
ГЛЕН КУПЪР
ЩЕ ДОЙДЕ ДЯВОЛЪТ
Звездите бързат, времето тече,
часовникът дванайсет ще удари,
ще дойде дяволът – и ад ме чака[1].
Кристофър Марлоу, "Доктор Фауст"
Пролог
Не спусна завесите, за да вижда нощното небе, но прозорецът му гледаше на запад, а на него му трябваше изток.
Палацо Апостолико Латеранензе, както го наричаха римляните, беше огромен — със сигурност най-голямата и най-разкошна сграда, която беше виждал. Родният му език беше ирландски и по тези места беше безполезен. Разговорният латински не му се удаваше, така че по време на посещението си и той, и домакините му куцукаха на английски. На английски това беше Латеранският дворец, резиденцията на папата.
Бавно отметна тънкото одеяло и затърси сандалите си в мрака. Беше си легнал с простото монашеско расо, което носеше въпреки правото си на по-пищни одежди. Той беше Маел Маедок Уа Моргаир — на английски Малахия, епископ на Даун, и тук беше гост на папа Инокентий II.
Пътуването от Ирландия беше дълго и тежко, беше го превело през дивите земи на Шотландия, Англия и Франция. Беше му отнело цялото лято и сега, в края на септември, студът вече хапеше във въздуха. Във Франция беше отседнал за малко при уважавания църковен учен Бернар от Клерво, човек, чийто интелект несъмнено можеше да се мери с неговия. Но беше измамил Бернар с престорената си набожност и искреност. Беше ги измамил всичките.
Килията на Малахия в спалното отделение за гости беше далеч от великолепните зали на папата с високите им тавани. Той беше в Рим от две седмици и беше видял стареца само два пъти: първия път на формална аудиенция в личните му покои, а втория — като част от антуража, за да се запознае с лелеяното начинание на понтифекса — възстановяването на любимата му църква, древната Санта Мария в Трастевере. Колко ли още щеше да чака да го повикат отново, за да свърши главната си работа — да ходатайства пред Инокентий да му предаде палията за престолите (престолите на църковните власти) на Арма и Кашел? Но това не беше важно. Жизненоважно обаче беше, че бе успял да е в Рим на двайсет и четвъртия ден от септември в лето 1139-о и че наближаваше полунощ.
