Читать онлайн «Маршрут 666»
Автор Дуглас Престон
Annotation
Дълбоко под земята се вие лабиринт от тунели, канали и галерии, забравен от забързаните минувачи, кръстосващи улиците на Манхатън. Там е скрита най-голямата тайна на Нюйоркския природонаучен музей. В тинята край брега на Манхатън са намерени два уродливо деформирани скелета и уредникът на музея Марго Грийн е повикана да помогне в решаването на загадката. За втори път Марго трябва да работи в екип с лейтенанта от полицията Дагоста, с агента от ФБР Пендъргаст и с блестящия д-р Фрок. Скоро следата ги отвежда дълбоко под земята, където ще се изправят срещу пробуждането на най-големия си кошмар.
„Продължението на «Реликвата» докосва всички струни на търсачите на силни усещания, които обичат тръпката пред неизвестното, спотайващо се в нощта…
Още един трилър, който плаче за големия екран“.
Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Първа част
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
Втора част
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
Трета част
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
Епилог
Бележка на авторите
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Маршрут 666
Линкълн Чайлд посвещава тази книга
на дъщеря си Вероника
Дъглас Престън посвещава тази книга
на Джеймс Мортимър Гибънс — Младши,
доктор на медицинските науки
Ние чуваме неизказаното
и виждаме невидимото.
Първа част
Стари кости
1
Сноу провери регулатора и въздушните клапани, след което прокара длани по плътно прилепналия неопренов костюм. Всичко бе наред, точно както и при последната проверка, извършена преди шейсет секунди.
— Още пет минути — каза Сержанта и намали скоростта наполовина.
— А бе, направо чудничко, няма що! — чу се гласът на Фернандес през боботенето на големия дизел.
Никой друг не се обади. Сноу отдавна беше забелязал, че с наближаването на обекта празните приказки секват.
Хвърли поглед над кърмата към украсения с пенливи гребенчета кафяв клин във водите на река Харлем, изоран от витлото. Тук тя бе широка, а ленивите й талази бавно се стелеха в сивата мараня на августовското утро. Обърна се към брега и сбърчи чело, защото гумената яка на костюма ожули врата му. Там се извисяваха жилищни блокове с избити стъкла на прозорците.
Призрачни скелети на изоставени складове и заводски халета. Пуста детска площадка. Но не, не съвсем пуста: на ръждясала тръбна конструкция се люлееше дребничка детска фигура.— Сложи ли си памперса, шампионе? — разнесе се отново гласът на Фернандес.
Сноу подръпна ръбовете на ръкавиците, без да откъсва поглед от брега.
— Последният аджамия съвсем се осра — продължи Фернандес. — Боже, каква картинка беше! На връщане го оставихме да се проветрява на палубата чак до базата. А това стана при остров Либърти — едно райско кътче в сравнение с Клоаката.
— Затваряй си плювалника, Фернандес — мило се намеси Сержанта.
Сноу продължи да гледа над кърмата. Голямата му грешка беше, когато при прехвърлянето от редовен щат в леководолазната служба на нюйоркското полицейско управление спомена, че е работил като водолазен инструктор на туристически кораб. Твърде късно разбра, че повечето членове на екипа имат зад гърба си дългогодишен стаж в полагане и обслужване на презокеански кабели и тръбопроводи, а също така и в поддръжката на петролни платформи в открито море. В техните очи водолази като него не бяха нещо повече от глезени, неизпипали занаята лигльовци, които търсят само чисти води и пясъчно дъно. Изразител на това мнение беше Фернандес, който не пропускаше случай да му го напомни.
