Читать онлайн «Маркер»

Автор Робин Кук

Annotation

Поредица от странни, загадъчни случаи с фатален край в „Манхатън Дженерал“ — голямата общинска болница в Ню Йорк — потъват в необяснимо мълчание. Млади и здрави хора в разцвета на силите си умират внезапно и без каквато и да било видима причина, броени часове след безобидна операция. Няма лекарска грешка, няма постоперативни усложнения, нито една процедура не е нарушена. Нищо не показват и резултатите от токсикологичните анализи. Абсолютно нищо не подсказва толкова бърз и трагичен край. А зловещата серия не спира…

Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.

Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.

Робин Кук

ПРОЛОГ

1.

2.

3.

4.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

Епилог.

info

notes

1

2

Робин Кук

Маркер

ПРОЛОГ

В малките часове на втори февруари студен, равномерен дъжд мокреше бетонните улици на Ню Йорк сити, обвивайки ги в плътна вихрушка от пурпурно-розова мъгла. С изключение на няколко заглушени клаксона, градът, който никога не спи, остана относително непроменен. Още в три часа и седемнайсет минути след полунощ се случиха две почти едновременни, несвързани, но по същество сходни микрокосмически събития от двете срещуположни страни на Сентръл Парк, които щяха да се окажат съдбовно свързани. Едното бе на клетъчно, а другото — на молекулярно ниво. Въпреки, че биологичните последствия от тези две събития бяха противоположни, самите събития бяха предопределени да накарат извършителите — напълно непознати — да влязат в яростен сблъсък след по-малко от два месеца.

* * *

Клетъчното събитие настъпи в момент на дълбоко блаженство и предизвика енергичното впръскване на не по-малко от двеста и петдесет милиона сперматозоида във вагиналната кухина. Като група разтревожени маратонци, снабдени с достатъчно енергийни запаси, сперматозоидите се активизираха бързо и започнаха един истински Херкулесов поход срещу смъртта: невероятно изтощително и рисковано състезание, което само един можеше да спечели, оставяйки за другите кратък, безплоден живот.

Първо трябваше да се достигне до слизестата преграда на утробната кухина. Въпреки страховитата бариера, сперматозоидите бързо възтържествуваха, макар и това да бе Пирова победа. Десетки милиони от първоначалната вълна гамети се бяха самопожертвали, за да могат съдържащите се в тях ензими да направят преминаването възможно за останалите.