Читать онлайн «Орион»
Автор Винс Флинн
Annotation
Той е Мич Рап — Железния. Член на тайния екип ОРИОН.
Иска да скъса с кървавия си занаят веднъж завинаги. Мечтае за дом и семейство.
Но простичкото човешко щастие е непостижимо за боеца.
След смъртта на легендарния Томас Стансфийлд доктор Айрини Кенеди е номинирана за шеф на ЦРУ. Клика влиятелни политици се опитват да я компрометират — тя не е „послушният“ директор, който им е нужен.
В същото време разузнаването е на крак. В една чужда страна отряд командоси се впуска в рискована военна операция с неизвестен край.
ОРИОН възлага на Мич поредната, уж последна, мисия.
И все пак, най-опасни са вътрешните врагове…
Винс Флин
ГЛАВА 1
ГЛАВА 2
ГЛАВА 3
ГЛАВА 4
ГЛАВА 5
ГЛАВА 6
ГЛАВА 7
ГЛАВА 8
ГЛАВА 9
ГЛАВА 10
ГЛАВА 11
ГЛАВА 12
ГЛАВА 13
ГЛАВА 14
ГЛАВА 15
ГЛАВА 16
ГЛАВА 17
ГЛАВА 18
ГЛАВА 19
ГЛАВА 20
ГЛАВА 21
ГЛАВА 22
ГЛАВА 23
ГЛАВА 24
ГЛАВА 25
ГЛАВА 26
ГЛАВА 27
ГЛАВА 28
ГЛАВА 29
ГЛАВА 30
ГЛАВА 31
ГЛАВА 32
ГЛАВА 33
ГЛАВА 34
ГЛАВА 35
ГЛАВА 36
ГЛАВА 38
ГЛАВА 39
ГЛАВА 40
ГЛАВА 41
ГЛАВА 42
ГЛАВА 43
ГЛАВА 44
ГЛАВА 45
ГЛАВА 46
ГЛАВА 47
ГЛАВА 48
ГЛАВА 49
ЕПИЛОГ
info
notes
1
2
3
4
5
Винс Флин
Орион
Доктор Айрини Кенеди стоеше край прясно засипания гроб и плачеше. Присъстваха малко хора — роднини и неколцина приятели. Останалите вече бяха на път за града, където в дома на една от близките на починалия щеше да има помен. Директорката на Центъра за борба с тероризма към ЦРУ искаше да прекара няколко мига сама на гроба на учителя си. Кенеди вдигна глава и избърса сълзите си, без да обръща внимание на лютия студ, обхванал западната част на Южна Дакота. Това бе последната й възможност да изрази мъката си от загубата на човека, който я беше научил на толкова много, така открито. После се връщаше във Вашингтон, където й предстоеше може би най-голямото изпитание в живота й. Стансфийлд й бе казал да не се притеснява. Беше уредил всичко необходимо. Тя щеше да заеме мястото му като директор на Централното разузнавателно управление. Кенеди не гореше от нетърпение да преживее процеса по утвърждаването си на тази длъжност. Притесняваше се, че ще трябва да бъде на нивото на покойния си шеф. Най-великия мъж, когото познаваше.
Томас Стансфийлд умря през една хладна есенна утрин. Децата, внуците му и Айрини Кенеди бяха до него. Преди да угасне, бе прекарал няколко дни в креслото си с притъпено от морфина съзнание, загледан в танца на последните есенни листа през последната есен в живота си. Всичко мина точно така, както той искаше.
Издигането на Томас Стансфийлд до върха на Централното разузнавателно управление се беше превърнало в легенда. Роден близо до градчето Стоунвил в Южна Дакота през 1920 г., той излезе на преден план по време на две от най-трудните за страната му десетилетия. Безгрижните дни на неговата младост бяха съсипани от сухи горещи лета и апокалиптични прашни бури. Голямата депресия също взе своя дан от семейство Стансфийлд.
