Читать онлайн «Генезис»
Автор Бернард Беккетт
Annotation
2075 година. Светът не е такъв, какъвто го познаваме. Промените са довели до страх, а страхът до разруха. На един остров съществува република, в която цари законът на подчинението. Анакс мисли, че познава своята история. Но дали е така? Започва нейният петчасов изтощителен изпит. Ако го издържи, ще я приемат в Академията — елитна институция, която управлява това утопично общество.
Изпитът на Анакс ни отвежда в бъдеще, където древните, но вечни философски въпроси драматично се сблъскват с достиженията на технологията, където да си човек, е под въпрос и където прикрития позор на първородния грях заплашва цялостното съществуването на нейния нов свят.
Този стряскащ роман взривява ума, изграждайки една философско-фантастична приказка с убийствени обрати.
Бърнард Бекет (1967) е новозеландски писател и драматург. За последния си осми роман „Генезис“ му е присъдена престижната литературна награда за фантастика Esther Glen за 2007 г. , и е номиниран за наградата Inky за 2008 г.
„Генезис“ е прецедент в издателската история с най-големия хонорар, платен някога от чуждо издателство за публикуване. Единственият роман заедно с „Хари Потър“, който прави едновременна световна премиера в 17 страни.
Бърнард Бекет
Първи час
Първа почивка
Втори час
Втора почивка
Трети час
Трета почивка
Последен час
info
Бърнард Бекет
Генезис
На Рене, Емануел, Лудвиг и Алън
Дали душата казва повече от шепота
на всички свои части?
Първи час
Анакс крачеше по дългия коридор. Чуваше единствено тихото бръмчене на въздушния филтър над главата си. Светлините бяха приглушени — точно както изискваха новите разпоредби. Анакс помнеше и по-сияйни дни, но не говореше за тях. Да мислиш за светлината като нещо отминало бе една от Големите грешки.
В края на коридора Анакс сви наляво. Провери колко е часът. Наблюдаваха я — поне така твърдяха слуховете.
Вратата се плъзна тихо и безшумно като всичко в Академията.— Анаксимандър?
Тя кимна.
Изпитната комисията се състоеше от трима — точно по правилата. Почувства облекчение. Подробностите около изпита се пазеха в тайна и подхранваха какви ли не слухове сред кандидатите.
— Въображението е незаконна рожба на времето и невежеството — повтаряше наставникът й Перикъл и винаги добавяше: — Не че имам нещо против копелетата.
Анакс харесваше учителя си. Зарече се да не го разочарова. Вратата се затвори зад гърба й.
Екзаминаторите седяха зад висока катедра от полирано тъмно дърво.
— Настанете се удобно — започна онзи в средата.
Беше най-едрият — Анакс за пръв път виждаше толкова висок и широкоплещест екземпляр. Двамата до него изглеждаха стари и немощни, ала тя почувства вперените им остри погледи. Днес не бива да прибързва с изводите. Освен катедрата не ги делеше нищо. Анакс знаеше, че изпитът се записва.
— Ще разговаряме пет часа. Имате право да доизяснявате въпросите, ако ви се сторят неясни, но това ще се отрази на крайния резултат. Разбирате ли? — подхвана изпитващият.
— Да.
— Искате ли да попитате нещо, преди да преминем към изпита?
