Читать онлайн «Стингър»
Автор Роберт Маккаммон
Annotation
Градчето Пъкъл, Тексас. Животът следва естествения си ход. Внезапно някакъв предмет с цилиндрична форма, обгърнат в пламъци, се разбива наблизо и за двадесет и четири часа променя града и обитателите му. Малката Стиви Хамънд не е вече безгрижно момиченце, в нея се е вселило съществото Дофин, избягало от своята планета. За да върне обратно Дофин, по следите му е Стингър — ужасът, унищожителят, злото. Стингър се придвижва под земята и копира формите на живот. Руши и убива. Единствено светлината може да го нарани.
„Кинг, Строб, а сега и Робърт Маккамън…“
Робърт МакКамън
Въведение
1. Утрото
2. Великата огнена пустош
3. Кралицата на Пъкъл
4. Пришълецът
5. Бордъртаун
6. Черната сфера
7. Гнуси в акция
8. Въпросът на Дани
9. Тик-так-тоу
10. Синият вакуум
11. Трансформацията
12. Стимул в живота
13. Домът на Коди
14. Желанието на Дофин
15. Черна карма
16. Пулсът на Пъкъл
17. Бейзболният запалянко
18. Ново момиченце в града
19. Една нощ
20. Гибел
21. Огненото кълбо
22. Небесната решетка
23. След удара
24. Природно бедствие
25. Най-добрият приятел на Сардж
26. Къщата на Крийч
27. Скутър донесе пръчката
28. Движещата се сянка
29. Двубоят
30. Пирони в ковчега
31. Там долу
32. Картина на разруха
33. Плътта
34. Месо за червеите
35. Отворената врата
36. Устата на Юга
37. Клубът на Боб Уайър
38. Улиците на Пъкъл
39. Шосе №67
40. Дупката
41. Синеок и усмихнат
42. Крепостта
43. В очакване на онези от космоса
44. Вътрешното око
45. Повече смелост за истината
46. Цъкането на часовника
47. Огнева мощ
48. Героят на Гнуси
49. Новата играчка на Стингър
50. Високата позиция
51. Нападението
52. Пазарлъкът
53. Единственият път
54. Клетката
55. Царството на Стингър
56. Работилницата
57. Стингър се разкрива
58. Изгревът
info
Робърт МакКамън
Стингър
Въведение
Мотоциклетът напусна с рев очертанията на Бордъртаун, отнасяйки русокосото момче и тъмнокосото момиче далеч от ужаса, останал зад тях.
Вихрушки от прах и дим шибаше лицето на момчето. Миришеше му на кръв и на собствената му, избила от уплаха пот. Момичето отзад трепереше и се притискаше до него. Мостът бе някъде отпред, но фаровете на мотоциклета бяха счупени и момчето караше, като се ориентираше само по слабата виолетова светлина, процеждаща се през облаците дим. Беше адски горещо и задушно. Въздухът бе пропит с миризмата на изгоряло, също като на бойно поле.
Гумите на мотоциклета леко подскочиха и момчето разбра, че вече бяха на моста. Намали малко скоростта, за да не се удари в бетонните огради, после изви леко, за да избегне един тас, паднал вероятно от джантата на някоя от колите, профучали току-що в посока към Пъкъл. Съществото, което бяха видели преди малко, не излизаше от умовете им. Момичето гледаше назад със сълзи в очите и повтаряше името на брат си.
Почти стигнахме, мислеше си момчето. Ще успеем! Ще успе…
Точно пред тях нещо изникна от облаците дим.
