Читать онлайн «Кутия за птици»
Автор Джош Малерман
Annotation
Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно — то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди… И настана тишина, нарушавана само от птичите песни.
Малори е сред оцелелите. Живее в укрепена къща с Момчето и Момичето. Учи ги да живеят без зрение. Подготвя ги за деня, когато ще напуснат убежището си. Тя излиза навън само за да налива вода от кладенеца в двора. Винаги е със завързани очи, винаги се спъва в неравната почва около него. Наблизо тече река. Там чака лодката — последната надежда. Дошло е времето да тръгнат. Със завързани очи. Предстои им опасно пътешествие в свят, в който един поглед може да ти коства живота…
Джош Малерман
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
notes
1
2
Джош Малерман
Кутия за птици
1.
Малори стои в кухнята, мисли.
Дланите ѝ са влажни. Трепери. Потропва нервно с пръстите на краката си по напуканите плочки на пода. Рано е; слънцето сигурно едва надзърта над хоризонта. Тя наблюдава как оскъдната му светлина придава белезникав нюанс на плътните черни завеси и си мисли:
Децата спят в дъното на коридора, креватчетата им са защитени с телена мрежа и скрита под черен плат. Възможно е да са я чули преди малко как се свлече на колене в двора. Всеки шум, произведен от нея, ще да е бил уловен от микрофоните и минал през усилвателите, поставени край детските легла.
Поглежда дланите си, които проблясват на светлината на свещта. Да, влажни са. Утринната роса по тях е все още свежа.
Тук, в кухнята, Малори си поема дълбоко дъх, преди да духне свещта. Озърта се в стаичката, погледът ѝ регистрира ръждясалата посуда и напуканите чинии. Кашона, използван вместо кошче за боклук. Столовете, някои от които са привързани с канап. Стените са мръсни. Мръсотия от детски стъпала и длани. Но и по-стари петна. Там, където стените и подът се срещат, мазилката е изгубила цвета си — предишното наситеночервено с времето е покафеняло. Кръв. Килимът в хола също не си помни цвета, въпреки всичките усилия на Малори да го почисти. Няма препарат в къщата, достатъчно силен, за да се справи. Преди цяла вечност Малори напълни кофите с вода от кладенеца и с помощта на сако от стар костюм се залови да изтърка петната из цялата къща. Само че те отказваха да се махнат. Дори уж не толкова упоритите ме изчезваха напълно — вярно, само намекваха за предишния си размер, но въпреки това оставаха потресаващо видими. Кашон със свещи прикрива едно петно във вестибюла. Канапето в хола с изместено под странен ъгъл пред две зацапани места, които ѝ приличат на вълчи глави. На втория стаж, точно до стълбите към тавана, има камара вехти дрехи, зад които са скрити морави дируги, врязани дълбоко в основата на стената. На три метра оттам е най-черното петно в къщата. Тя не използва тази част, в дъното на втория етаж, защото не може да се насили да мине оттам.
