Читать онлайн «Грубо в мозъка»
Автор Пьер Паоло Пазолини
Пиер Пьоло
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
13
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
info
notes
1
2
3
4
Пиер Пьоло
Грубо в мозъка
1
След заминаването на агентите от застрахователното дружество „Том-Фил“ двама клиенти, които Диф Билби не познаваше, бутнаха вратата на магазина. Посрещна ги радушно.
Повече от час Диф и младежите говориха за комикси (напълно забравена повествователна форма, обединяваща рисунка и текст) и обсъждаха възможностите за размяна. Младежите се оказаха нещо повече от осведомени любители — от думите им стана ясно, че притежавали заедно множество албуми и дори по два броя добре запазени вестници и илюстровани седмичници за младежта от седемдесетте години. Купиха един албум на Жольо и още един на Дрюйе, без корица, но пък оригинален. Отидоха си с обещанието, че скоро ще дойдат пак с цял куп броеве в два екземпляра…
Сега цялата улица тънеше в сянка; само високите поцинковани покриви на сградите пламтяха под слънцето. След горещите часове на деня хората се разхождаха нагоре-надолу, смущавайки гълъбите наоколо. Диф Билби не бе вече самотният крушенец сред мъртвата планета отпреди малко.
Чувстваше се не тъй потиснат. Част от огромната умора, която тегнеше в кръста и краката му, бе отлетяла. Още се потеше обилно, ала вече не обръщаше внимание на това и не изваждаше кърпичката от джоба си. Все още си спомняше за клиничното сведение и разните професионални съображения на Матийо Вилмо, един от застрахователните агенти, но тяхната разяждаща сила бе понамаляла (или онова, което бе почувствал…). Смъдеше го гърлото. Струйка пот се спусна по лявото му слепоочие и продължи да го гъделичка досред бузата му, осеяна с червеникави косми.
15 часът и 12 минути по неговия часовник.
Времето пълзеше. Диф Билби, 25-годишен, метър и седемдесет и пет, сто и тринадесет килограма… Ким Сиова, тридесет и три годишна, умряла преди пет години… Диф би дал цяло състояние (каквото не притежаваше), за да види тозчас, че денят свършва. Ала протяжни часове щяха дълго още да рушат по малко търпението му, докато червеното слънце затъне най-сетне там, сред мъглите на запад по едва забележимия хоризонт на гигантския град. Денят, когато застрахователните агенти идваха на посещение, бе истинско изпитание за Диф. Той обаче така и не можа да си обясни откъде беше тая тревога, която достигаше връхната си точка в момента на срещата, после значително спадаше, ала само нощта я заличаваше докрай.Диф се измъчваше от мисълта, че с идването на застрахователните агенти в неговия свят на доброволен отшелник неминуемо нахълтваше враждебната нему действителност. Не искаше и да чуе за нея. Калъп за нещастие, за постоянно насилие за ограбване, ето какво бе тая действителност… Затворническа халка, нахлузена на шията му от рождение, за да го мъчи постоянно. И когато повярва, че е успял да се нагоди към нея и по някакъв начин да й се изплъзне, ето че усмирителната ризница се затегна още: със страшен вой светът заяви за своето задушаващо присъствие и причини злополуката, която уби или почти уби Сиова — спасителния му пояс.
Причината, поради която Диф Билби се приютяваше в миналото — старите книги и произведения, свидетели за друг подход към действителното, който само въображението на един читател можеше да приеме, — лежеше може би там, в тоя страх от неприемливото настояще, чиито заплетени схеми никак не съответстваха на собствените му стремления. Диф бягаше, укриваше се, доколкото можеше. Още не бе затънал в лепкавите тресавища на шизофренията, нито бе заключен като Ким в такъв сложен locket-in1, но понякога се питаше дали не отиваше натам. Някак болезнено го привличаше това плъзгане, изопваше нервите му и го възбуждаше; същевременно един непознат горчив страх разбъркваше ума му, пресушаваше гърлото му и почти го сковаваше: в тая опасна кратка игра страхът неминуемо се оказваше по-силен от привличането.
