Читать онлайн «Пожарът»

Катрин Невил

Пожарът

„Сам трябва да потънеш в собствения си пламък; не може да искаш да влезеш в новия живот, без първо да си се превърнал в пепел!“

Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра“

През 782 г. император Карл Велики получил от мавъра Ибн ал-Араби, губернатор на Барселона, великолепен дар — шах, изработен от сребро и злато, инкрустиран със скъпоценни камъни. Днес той е известен като „шаха Монглан“. Говорело се, че в него е скрита тайнствена тъмна сила. Всички, устремили се към властта, горели от желание да притежават фигурите. За да не се случи това, те били заровени и останали скрити в продължение на близо хиляда години.

В зората на Френската революция през 1790 г. шахът бил изваден от скривалището му — абатството Монглан в Баските Пиренеи, и фигурите били пръснати по света.

Така започнала поредната партия от една смъртоносна игра, която заплашвала — а продължава да заплашва и днес — да се превърне в искрата, която може да потопи света в пламъци…

Краят на Играта

„Единствената цел в играта на шах е да докажеш превъзходството си над противника. А най-значимото, най-пълното превъзходство е превъзходството на ума.

Искам да кажа, че противникът трябва да бъде унищожен. Унищожен напълно. “

Гросмайстор Гари Каспаров, световен шампион по шах

Манастирски комплекс в Загорск, Русия

Есента на 1993 г.

Соларин здраво стискаше ръката на дъщеря си. Чуваше как снегът скърца под ботушите им и следеше с поглед сребристите облачета, образувани от дъха им.

Вървяха през оградения от непревземаеми стени парк на Троицко-Сергиевата лавра в Загорск: величествен манастир, посветен на Светата Троица и основан от Сергий Радонежски, светеца покровител на Русия. За да се защитят от внезапната яростна атака на зимата и пронизващия до костите леден вятър, извил се малко преждевременно посред циганското лято, бащата и дъщерята бяха плътно загърнати в най-дебелите си дрехи — вълнени шалове и ръкавици, кожени шапки, зимни палта.

Защо ли беше довел момиченцето в Русия, в страната, която пазеше всички горчиви спомени от миналото му? Още като дете, по време на Сталиновия режим, бе станал свидетел на избиването на цялото си семейство в дълбокия мрак на една-единствена нощ. Беше оцелял след жестоката дисциплина в грузинското сиропиталище, издържа дългите мрачни години в Двореца на пионерите само защото там бяха разбрали, че момчето Александър Соларин е блестящ шахматист.

Кат дълго го моли да не тръгва, да не рискува да води със себе си и дъщеря им. В Русия е опасно, бе настоявала тя, самият Соларин не беше стъпвал в родината си от двайсет години. Всъщност съпругата му не се боеше от Русия. Боеше се от играта. Играта, която струва и на двама им толкова скъпо. Същата тази игра на няколко пъти почти успя да разруши живота им.

Соларин бе тук за турнир по шахмат и предстоеше най-важната, решителната партия в едноседмичното състезание. Мрачно предчувствие сви сърцето му, когато научи, че мястото, където тя щеше да се проведе, е променено и са определили това да стане далеч от столицата.