Читать онлайн «Вълче биле»
Автор Андреа Кремер
Annotation
Колко предателства може да издържи любовта?
Когато Кала Тор се събужда в лагера на Търсачите, нейните заклети врагове, тя е убедена, че дните й са преброени. Но вместо това те й правят предложение — с тяхна помощ да унищожи доскорошните си господари и да спаси глутницата си, както и Рен. Ще я подкрепи ли Шей, когато тя е готова да рискува всичко, за да спаси неговия съперник?
Андреа Креймър
Благодарности
Част първа
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
Част втора
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
Част трета
27
28
29
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
Андреа Креймър
Вълче биле
На Уил, завинаги
„На война, силата и измамата
са двете основни добродетели. “
Благодарности
Три пъти „ура“ за глутницата зад „Вълче биле“! Чарли Олсън, Ричард Пайн, Линдзи Блесинг и страхотният екип на „Инкуел Мениджмънт“ бяха безценни навигатори, които никога не допуснаха този кораб да се отклони от правилния курс. Без остроумието и мъдростта на Майкъл Грийн, временното ми пребиваване в света на книгоиздаването нямаше да бъде и наполовина толкова приятно. Със своята проницателност и набитото си око Джил Сантополо ловко придаде привлекателен вид на тази книга. Джил, благодаря ти за споделените приключения в писането и цирковия трапец! Всички от „Пенгуин Янг Рийдърс Груп“ ми станаха като второ семейство: Дон Уайсбърг, Дженифър Халър, Емили Ромеро, Ерин Демпси, Шанта Нюлин, Джаки Енгел, Линда Макарти, Катрина Дамкьолер, Фелиша Фрейзър, Скоти Боудич, Къртни Ууд, Ана Джарзаб, Джулия Джонсън и всички страхотни търговски представители. Благодаря ви за работата, която вършите, и за насърчението.
Тази книга е плод на безвъзмездните усилия на толкова много хора. Както винаги, благодаря на невероятната Лиза Дезроше за нейната критика. Да си писател има и още една хубава страна — сприятеляването с толкова много прекрасни автори: Синтия Лейтич Смит, Бека Фицпатрик и Кирстин Уайт — благодарна съм ви за добрината и ентусиазма. Благодаря и на родителите ми, които се вълнуват за книгите ми повече и от мен самата. На брат ми Гарт, задето не ми позволи да се откажа. Както и на Уил, който запали в мен огън, който никога няма да угасне.
Част първа
Чистилище
Бях изнурен; и несигурни накъде да поемем,
спряхме, на място по-пусто от пустиня.
1
В ушите ми отекваха крясъци, обгръщаше ме мрак.
Ужасна тежест притискаше гърдите ми и аз се борех за въздух, давейки се в собствената си кръв. Рязко си поех дъх и се надигнах, примигвайки, за да свикна със сумрака.
Крясъците спряха и стаята потъна в тишина. Преглътнах мъчително няколко пъти и се опитах да навлажня пресъхналата си уста. Отне ми няколко секунди, докато осъзная, че крясъците бяха идвали от мен, раздирайки до болка гърлото ми. Вдигнах ръце към гърдите си и прокарах пръсти по ризата си. Платът беше съвсем гладък, нямаше и следа от дупките, оставени от стрелите на арбалета. Макар да не виждах добре в сумрака, разбрах, че това не е моята риза или по-точно — че това не е пуловерът, който Шей ми беше заел и който носех в нощта, която промени всичко.
Порой от образи нахлу в съзнанието ми. Снежна покривка. Гора, потънала в мрак. Биене на барабани. Вълчи вой, който ме приканва да отида там, където ще се състои съюзът.
