Читать онлайн «Шалом убиецо»
Автор Стивен Хартов
Annotation
Ейтан Екщайн от израелското военно разузнаване и неговата група преследват Амар Камил — неуловим палестински терорист, отговорен за множество кървави атентати и убийства. Израелските агенти успяват да го засекат в Мюнхен и организират ликвидирането му. Но операцията им се превръща в провал. Убит е друг човек, а неуловимият Камил изчезва. Скоро членовете на екипа на Екщайн загиват един след друг при неизяснени обстоятелства. Екщайн е бесен, но никой не иска да му повярва, че зад всичко това стои Амар Камил. Докато терористът не се появява в сърцето на Израел с ужасяваща мисия. Задача номер две — да ликвидира самия Екщайн…
Стивън Хартов
Бележка на автора
ПРОЛОГ
ЧАСТ ПЪРВА
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
ЧАСТ ВТОРА
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
ЕПИЛОГ
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
Стивън Хартов
Шалом убиецо
Тази книга е посветена на Фили и Орен, които винаги са с мен.
И на паметта на Майк-Нахум Кацин.
Той обичаше своето семейство, обичаше работата си, обичаше своята Родина.
Бележка на автора
Макар „Горещината на Рамадана“ да е всъщност измислена история, някои от детайлите са базирани на факти. Затова, с цел да защитя онези професионалисти, които сигурно продължават да работят в един опасен свят, аз промених някои от имената на военните подразделения, разузнавателните термини и оперативните техники. Освен това, за да засиля драматизма на разказа, съм изместил някои от случките в други страни и местности и също така съм изменил датите.
И накрая, цялата ми книга беше представена за преглед от военната цензура към Министерството на отбраната на Израел — задължително изискване, на което съм длъжен да се подчиня, имайки предвид своята биография.
Рамадан: Деветият месец на ислямската година, който обикновено съвпада с най-големите летни горещини и се почита като свещен от вярващите, които постят ежедневно от изгрев до залез-слънце.
Наоколо ни се разхождат луди
с кръв в очите си…
Ококорени убийци размахват пистолети
и не се страхуват от смъртта.
ПРОЛОГ
Богенхаузен
Януари 1985 година
В мига, когато Екхард дръпна спусъка, разбра, че убива не онзи, когото трябва.
Това се случи само за част от секундата. Но пък беше един от онези мигове в живота на човека, когато другото измерение като че ли измества реалността и жестоко удължава мигновението на болката, за да може тя да бъде усетена с цялата й мъчителна сила.
Екстазът като че ли отминава светкавично.
А мъката продължава…
Екхард винаги щеше да си спомня този миг, изпълнен с мъка. Първоначално се чувстваше разпънат от омразата. Но в частицата от секундата, когато осъзнаването започна да се заражда някъде в мозъка му, тя внезапно и инстинктивно се дръпна. Болката от грешката блъсна очните му дъна като внезапен удар от джудо, свалил бореца върху пода.
Да, беше убивал и преди. Правил го беше в бой, сред яростта на атаката, дима, автоматните откоси и писъците. Всъщност беше убивал и по друг начин. Тайно, с черната воля на диверсант, далеч от бойното поле, но приел, че такава е работата му. Пък и това не беше първото му убийство от упор.
